Никой не обяснява логично и правдиво, какво се случва през последните 125 години с България –– деградира ли или се развива, как живее днес българина, в какво вярва, какви са мечтите му, какво е бъдещето на децата му, какъв е стандарта му на живот, сравняван с този на съседите, висок ли е престижа на страната – промишлен, аграрен , културен ,спортен ,научен, военно-статегически. Как така, че с красивата, дарена ни от Бога природа, с наследеното от предците ни трудолюбие, солидарност и съборност – ценности, вдъхващи увереност за съдбата на бъдещите поколения и високо ценени в родовете ни , днес успяхме да се докараме дотам, че с тревога да следим новините и да кроим планове за физическото си оцеляване !
Отбелязваме с по една дума или словосъчетание знакови понятия, явления и събития от историята, за да си припомним , какво е свършил народа ни след трагичния край на Второто българско царство: "Под игото","Излел е Дельо хайдутин", Освобождението и възрожденски подем с "Върви народе възродени, към светли бъдини върви!", русофоби и русофили, абдикация, "Епопея на забравените", Големанов и Бай Ганьо, "Криворазбрана цивилизация " , розово масло и шаяк, войни, Ньойски договор и национална катастрофа, "Хитлер югенд" и "Луков марш" по тевтонски, невръстните деца на с. Ястребино и Закона за защита на държавата, 50 хил.лева за отрязана глава и Закон за защита на нацията, Лайпцигският процес и радио "Христо Ботев", англо-американски бомбандировки и наказателните репарации, народната република, ТКЗС и кооперации, ТАБСО и ГОРУБСО, "Балканкар" и "Нефтохим", магистрали и кораби, българин в Космоса и олимпийски шампиони, "СС-23" и АЕЦ"Козлодуй", "Булгартабак" и "El Bi Bulgarikum", училища, болници, детски градини, санаториуми, почивни станции и стадиони, "Златни пясъци" и ски-пистите на Банско, "Соди Девня" и "Медет", "1300 години България" и мощен ВПК, "Океански риболов" и "Фармахим", ДЗУ и ДСО "ИЗОТ", "Златният Орфей" и "Варненско лято","Знаме на мира" и "Камбаните"..... За да дойде най-новото време, когато "Всичко вече е пари, а не любов!", а всесилният пазар определя кой ,къде и колко да живее в този чужд и неразбираем за българина свят. Заставиха ни да се откажем от традиционните си ценности ,спасявали ни през вековете, да забравим и загърбим братята си по вяра, да се кланяме на идоли и да преследваме само личния си интерес ! И най- осъдителното, сравнимо с национално предателство – успяхме да прокудим три милиона работливи и образовани наши сънародници, като се оставихме да ни управляват ненавистни еничари , фанариоти и безродници!!
И всичко това се изсипа върху ни без да е имало потоп, война или революция!
Мирно, постепенно като по ноти, пред очите ни се разиграваха събития, след които ошашавеният ни и объркан народ се носи по течението на тази сатанинска вакханалия, безуспешно търсейки брод за спасение! Но не би! Помътнялото и промито българско оценъчно съзнание, градено хилядолетия от висшия космически разум и строителите на държавата на Духа не възприемаше и не възприема нито великия промисъл на св. Цар Борис Първи и поп Богомил , нито напътствията на Св.Иван Рилски и Св.Патриарх Евтимий, нито апелът на Св. Отец Паисий, нито безпримерната саможертва на Васил Левски и Матей Преображенски, нито мъдрите слова на Петър Дънов и леля Ванга, нито безкрайната чистота и вяра на Вапцаров!.... За да констатираме, че обективното движение на Колелото на историята, като че ли за момент е спряло и се готви да тръгне назад, към библейските времена на грехопадението и падналите ангели, очаквайки от нас покаяние , преди да ни направи безмълвни свидетели на последната битка между доброто и злото на хълма "Хар Мегидо"!
За един избран народ като българския, тръгнал преди хиляди години от библейските земи на Ной и стигнал до земите на Орфей, пренасяйки истинско познание за природа, потенциал и духовното щастие на човечеството е от екзистенциално значение да разгадае "мистерията " на деградиращото придвижване на нашата земна цивилизация към самоунищожаване!
В усилията си да намерим отговор на тази загадачна горчива истина, дълбоко прикривана с фалшива загриженост за "благоденствието" на човека-творец трябва да запомним две имена - поданици на английската корона: Сесил Джон Роудс и Халфорд Джон Макиндер.
Сесил Роудс (1853-1902) е един от най-богатите и известни мъже в Британската империя в края на XIX век. Основната мотивация на Роудс в политиката и бизнеса е неговото отявлено схващане, че англо-саксонците са „първа раса на света“, воден от логиката, че колкото „повече светът е населен с тях, толкова по-добре за човешката раса“ . Неговата компания за диаманти "De Beers" от основаването си през 1888 г. и до днес доминира световния пазар. През 1890 г. Роудс става министър-председател на Капската колония в Африка. За успеха на начинанието говори фактът, че още докато е бил жив, териториите на север от Южна Африка били кръстени на негово име – Родезия ( Rhodesia), като днес на тази територия се намират държавите Зимбабве и Замбия. Роудс финансира първата в света международна програма за обучение. От 1902 г. до днес стипендиантите на Rhodes Scholarship учат в Oxford University. Известни политици – стипендианти на Rhodes Scholars са: Бил Клинтън, Джон Търнер, бивш министър-председател на Канада, Дон Минтоф, бивш министър-председател на Малта, Тони Абът, бивш министър-председател на Австралия. Във връзка с имперските му виждания неговият интимен приятел, журналистът Стед разказва, че през 1905г. Роудс откровенно е споделял:" Вчера бях в лондонския работнически квартал Ист-Енд и посетих едно събрание на безработни. Когато чух дивашките им изказвания, придъружени с викове "Хляб!Хляб!", размишлявайки за чутото все повече се убеждавам в изключителната важност на империализма... Моята заветна мечта е и решение на социалния въпрос,а именно: за да спасим 40 милиона жители на Обединеното Кралство от убийствената гражданска война , то ние, колониалните политици, трябва да завладяваме нови земи, където да изселваме излишното население, да поставяме под свой контрол нови области, където да продаваме произведените у нас стоки. Империята ,както съм казвал винаги, е въпрос свързан със стомаха. Ако вие не искате гражданска война ,то вие трябва да станете империалисти!".
Това са думи на един от най-богатите хора на Обединеното кралство по онова време, "водещ" колонизатор на третия свят в края на ХIХ и началото на ХХ век, политик и бизнесмен. Във втората англо-бурска война, в която той участва, Обединеното кралство побеждава холандските, немски и френски хугеноти-заселници в африканските Трасвал и Орания, борещи се за своята независимост, потвърждавайки силата на все още мощната колониална империа. На страната на бурите в борбата им за независимост се сражават доброволци: американци, руснаци, немци, холандци, французи и др. Това са финалните акорди на класическото преразпределение на колониите на фона на разгърщата се в третия свят борба за независимост. В същото време това е и периода на осъзнаване за приближаващия се край на Британската империя и търсене на нови идеи и агентура, как да се удържа властта в бившите колонии и протекторати при отслабването на властта на метрополията. Така много от бившите колонии се преотстъпват на САЩ, Близкия изток е хвърлен в междуплеменни конфликти, а създаването на държавата Израел катализира сред арабите анти- английски, а по-късно и антиамерикански настроения. В изпълнение на същата логика Украйна излиза от СССР така,че в недалечно бъдеще отношенията между нея и Русия да бъдат взривени и Европа да се окаже в сегашното си крайно неблагоприятно положение. Такава е и новата роля на Македония – да влошава отношения между България и Сърбия, на Кипър за отношенията между Турция и Гърция, на Босна и Херцеговина за отношенията между Хърватия и Сърбия, на Косово за отношенията между Сърбия и Албания и т.н.,така, че Балканското барутно буре винаги да е в готовност!
В тези процеси активна и основополагаща роля играе още един известен англичанин, Халфорд Макиндер (1861-1947) – британски географ и политик, държавник и дипломат, създател на теорията за "Хартланда" ( "сърцевината на планетата"), основател и ръководител на Лондонската школа за икономика и политика, който по право се счита за един от "бащите" на геополитическата наука.През 1904г. Макиндер публикува своя основен труд „Географската ос на историята", в който за разлика от повечето си сънародници, дава повече тежест на геополитическото положение на държавата със стойността на масата, т.е. на земната ѝ повърхност, отколкото на морската ѝ мощ, с което преформулира фундаменталния постулат на английската външна политика от XVI до XIX век. на Алфред Махеан от 1890 г. за господството на морската геостратигическа концепция
През 1919 г., непосредствено след Първата световна война, излиза втория труд на Макиндер – „Демократичните идеали и реалността: изследване на политиката на реконструкция “, където той пише: „Който управлява Източна Европа, управлява Хартланда, който владее Хартланда владее Евразия или сърцевината на т.нар. световен остров, а който владее Световния остров (29% от площта на Земята е суша) той , управлява света".
През 1943 г., решаваща за изхода на Втората световна война, излиза третата поредна разработка на Макиндер –„Кръглата земя и постигането на мира“,в която той драстично преработва и преобръща предходното си схващане за Хартланда, излагайки възгледите си за бъдещия световен ред след войната. В работата си Макиндер въвежда нова геополитическа ос около САЩ, обосновавайки идеята за създаването на геополитическите блокове, предвиждайки създаването на двуполюсния свят, който ще се върти около две противоположни оси: Съединените щати и Съветския съюз. Ето защо, Макиндер се счита за „баща“ и на евроатлантизма.
Това са трите базови теоритични разработки, върху които през последните над 100 години се гради стратегията и тактиката на англосаксонците за господството им над света. В определени моменти на преден план излизат вътрешните противоречия на конкуриращи се субекти, в други времеви отрязаци основни стават идеологическите предизвикателства в борбата за умовете на хората, в трети случаи се прилагат методи за налагане на условия и поведения, които противостоят на генералната линия на конкурента. Всичко това се гради върху грубата сила, на коварни и жестоки наказание за неподчинение, на широк набор от римско-византийски методи на интриги, подкупи, компромати и шантаж, като за постигане на целите за вечното планетарно господство средства не се подбират!
Но високооборотният двигател на завоевателната полика на англосаксонците си остава борбата за ресурси:" Големите войни в историята - имам предвид световните войни, водени на всеки сто години в течение на последните четири века, са пряк или косвен резултат от различните темпове на развитие на нациите, които невинаги са следствие от по-голямата надареност или енергия на една нация, в сравнение с друга. До голяма степен, тези войни са последица от неравномерното разпределяне на стратегическите ресурси на планетата между тях". С други думи, изключителните си присвояват правото да решават и определят кой, с какви и в какъв обем природни ресурси, дарените му от Бога и отвоювани от предците му може да разполага! На какво основание? С правото силата!
В последните години президентът Байдън говори за глобалното налагане в света на англосаксонските демократични правила т.е. за връщане на властта от диктаторите към народа-суверен. За същото говори и Макиндер преди сто години, но като метод за териториална експанзия! В книгата си "Демократичните идеали и реалността: изследване на политиката на реконструкция" той пише, че за да бъде премахната заплахата от „световна тирания” (world-tyrannу), генерирана от Русия и Германия , е необходимо "стратегическо мислене в иконочиката и поставяне на демократичните принципи в политиката"– нещо, което той смята за задължение най-вече на Великобритания и САЩ. В историческа перспектива, сблъсъкът между тях и "стратегическия Хартленд" т.е.Източна Европа "е неизбежен и само победата на англосаксонските сили в него би гарантирала свободата на нациите, а чрез нея и свободата на отделния индивид, както и на човечеството, като цяло". "Хранителната верига" се затваря:в богатата на ресурси страна, с "демократична" борба срещу тирана(властта) народът получава пълна свобода, а англосаксите – ресурси, богатство и хегемония!!!
В същата книга от 1919 г. става дума и за България, "доскорошен противник на морските сили..... Българите са пришълци от изтока, възприели славянската култура.Наред с вековните си врагове– турците, те воюват срещу Антантата, а царете им идват от Германия.... В миналото българите са се били срещу турците, заедно със сърбите, опирайки се на религиозната си общност. Сред това обаче между тези балкански народи избухват два военни сблъсъка в хода на Втората балканска и Първата световна войни.... Но ако те приемат за справедливи условията, продуктувани от съюзните държави (на Антантата т.е. от Англия-б.м.), то двете изтерзани от войните страни вероятно с радост биха постигнали примирие".
А"справедливите" условията са: откъсване на страната от Русия и Германия, демократизиране с цел безпрепятствено внедряване на агенти за влияние и маргинализиране на малките държави в неоколониален стил до превръщането им във васали, което стана особено актуално след победата на авглосаксонците в Студената война. България участва във войните, вкл. и във Втората световна, за да си върне отрязаните от "плътта" на Велика България територии: Западните покрайнини, Македония, Албания, Беломорска Тракия, Добруджа и Северна Гърция и това е причина да стане формален съюзник на немците, защото те са най-щедри в обещанията. Германия губи войните , а България стига дъното с националните си катастрофи! Както и днес главната причина е конформизъмът, професионалната неподготвеност на родния политическия и управленски елит, моралната деградация и животински стремеж към лично забогатяване на попадналите случайно или по протекция във властта кариеристи.
Подходът на колективния Запад във взаимоотношенията му с царска и Съветска Русия, със СССР и елциновата РФ и до днес е примитивно еднакъв: разчленяване на територията и конфронтация между титулната руска нация и отделните етническите общности с внушения от рода: "Вземайте толкова суверинитет за себе си, колкото можете да погълнете!" (Б.Елцин , 6 август 1990г. гр.Казан), превръщането на огромната територия в суровинен придатък на "изключителните" , финансово изтощаване и разоръжаване на руската държава до неспособността ѝ за самозащита. От историята е известно ,че Макиндер като консултант от британска страна на участниците в Парижката мирна конференция, а след това (1919-1920) и в качеството си на Върховен комисар на британското правителство и Антантата по време на интервенцията в Южна Русия се опитва да налага "демократичните идеали" сред страните от "стратегическия Хартланд". Но в Русия той удря на камък! Доброволческата армия на ген.Антон Деникин отказва изцяло да се съобрази с неговите препоръки, включително и с плановете за федерализация на Русия, защото според висшите офицери на белогвардейската армия: "Русия трябва да остане единна и неделима!". В същото време Ленин, запознат в детайли с концепцията на Макиндер е наясно за започналия огромен империалистически натиск за овладяване природните богатства на Русия и, надценявайки силата на обявеното от държавата социално равноправие и справедливост при разпределението на благата, решава националния въпрос така, както е декларирал в труда си "Империализмът като висш стадий на капитализма" – голяма автономия, равноправие и уважение за всички националности в Руската федерация в пълен контраст със завоевателната политика на Руската империя!!! За съжаление, стремежът за богатство, за власт и удоволствия сред местните елити и компродори в отделните съюзни републики довеждат до разпад на СССР, а в редици случаи и до натрупване на омраза и недоверие, намерили ужасната си развръзка в случващото се днес в Украйна.
В процеса на подписване на Версайския мирен договор, конкретизирайки целта си за реализацията на демократичните идеали Макиндер лансира уточняващото понятие "стратегически Хартланд", включвайки в него три субрегиона на Източна Европа: Ваймарска Германия, болшевишка Русия и пояс от разположени между тях държави. При това той допуска , че Германия ще продължи да действа като острие, насочено против морските държави, а ако се обедини с Русия силата ѝ би нараснала многократно. За него този вариант изглежда още по-вероятен, защото елитът на имперска Русия е силно германизиран, а и самата революция в тази страна се осъществява по "рецептите" на германеца Карл Маркс. Според Макиндер, за да се предотврати възникването на подобна заплаха на териториите на трите бивши империи, включвайки и Австро-Унгария следва в новопоявяващите се държави в региона, останал без "господари" да бъдат внедрявани и налагани идеалите на демокрацията. Защото, случилото се в Русия, която се превръща от империя в болшевишка република, може да се случи и във всички останали субрегиони: „Руските, пруските и унгарските равнини, с присъщото им значително сходство на социалните условия са доста подходящи, както за възхода на милитаризма, така и за пропагандата на синдикализма. Именно с този „двуглав орел”, символ на сухопътната мощ следва постоянно да се борят западните държави и острови” Това е написано през 1918 година, повтаряно е многократно през десетилетията от Бжежински, Кисинджър, Олбрайт , Хилари Клинтън, а и колко актуално звучи днес, когато оценяваме действията на англосаксонците и техните проксита по границите на РФ! Не случайно Путин неотдавна заяви, че военно-политическата криза в Украйна е въпрос на живот и смърт! И за двете противоборстващи страни!
Концепциите на Сесил Роуд за неоколониализма и на Халфорд Макиндер за овладяването на Хартланда, вероятно са настолните книги на финансовите и индустриални властелини , на техните помагачи в разузнавателните централи и мозъчните центрове, основно теоритично помагало в специализираните научни звена на световноизвестните западни университети, подготвящи управленски кадри за "държавите останали без господари" по целия свят. Осъществените тайни операции на ЦРУ и МИ-6 под кодовите названия "Лиоте" и " Разцепващ фактор" са имали за цел да дестабилизират и доведат до ликвидиране на социализма в СССР, а след Втората световна война и в социалистическите страни от Източна Европа. Автор на меморандума по първата операция под №5736/С от 28 октомври 1939 година е Фицрой Маклийн, работил в посолството на Великобритания в Москва през 1938 година. По време на войната е представител на английското военно разузнаване към щаба на Тито, а след войната е министър в правителство на Антъни Идън. В първите години след Втората световна война се ражда идеята за провеждане на операция против целия социалистически лагер с кодово название "Разцепващ фактор" като нейн автор е Алън Дълес, първия директор на ЦРУ в периода 1953-1961 година. За отбелязване е ,че тези две операции действително спомогнаха за победата на западната коалиция начело със Съединените щати в Студената война. Във връзка с това събитие в САЩ бе учреден възпоменателен медал "За победата в Студената война 1946-1991",който не получи официален статут, въпреки усилията на Хилари Клинтън, но мнението на президента Джордж Буш-старши, че в тази война няма загубили надделя! На фактът си е факт и този медал може би неофициално е бил предназначен за триумфиращите кадри на американската "дълбока държава", като първия медалист би трябвало да бъде Алън Дълес. Във филма си "Джон Ф.Кенеди: от другата страна на огледалото", излязъл на екран през 2021г. режисьорът Оливър Стоун натрапчиво подчертава ,че убийството на президента е организирано от ЦРУ, а за член на Комисията по разследване убийството на Кенеди странно защо е бил назначен дългогодишния, но вече бивш директор на ЦРУ Алън Дълес, подал оставка през юни 1961 года, обвинявайки президента за провала на военната операция на ЦРУ в залива Кочинос в Куба. Комисията "Уорън" проявява удивителна нехайност, пренебрегвайки фактите ,че Ли Харви Осуалд не е бил единствения стрелящ по президента и че аутопсията не е проведена в Далас, а във военно поделение от двама патоанатоми, като единият от тях впоследствие е унищожил записките си с резултатите от аутопсията и това е документирано във филма на Стоун.
Като пророчество и обвинение звучат думите на президентът Джон Ф.Кенеди само три месеца след избора му за 35 -ти президент на САЩ , казани през април 1961 година в беседата му с представители на Американската асоциация на издателите на вестниици по повод опасностите, които изхождат от глобалния "октопод", мечтаещ да управлява света:
"Необходимо е правителството, народът, всеки бизнесмен или лидер на профсъюз и на всеки вестник да промени мирогледа си, да се внесат промени в тактиката , да се преразгледат задачите. Защото по целия свят против нас се изправя монолитен и безжалостен заговор, който се опира преди всичко на тайни методи за разширяване на сферата на своето влияние – залага на проникване вместо нахлуване, на подривна дейност вместо на избори, на сплашване вместо свободни избори, на партизани през нощта вместо редовна армия през деня. Това е система , която е задействала огромни човешки и материални ресурси за създаване на сплотена , високоефективна машина, съчетаваща военни, дипломатически, разузнавателни , икономически, научни и политически операции.
Извършваната подготовителна работа се укрива, не се публикува. Техните грешки се погребват, а не са заглавия във вестниците. Несъгласните с тях са заставяни да мълчат и никой не ги хвали.
Разходите не се поставят под съмнение, слухове не се публикуват, секретните сведения не се разкриват.
Казано накратко, тя с военновременната си дисциплина води студена война, и на нея нито една демокрация не би искала да разчита, и с нея никой не би искал да бъде сравняван".
За да стане много ясно за какво говори Кенеди,следва да припомним, че този президент на САЩ спасява света от ядрена война по време на Караибската криза 1962 г., а малко по-късно започва подготовка за изтегляне от Виетнам военният контингент на САЩ т.е. тръгва срещу интересите на производителите на оръжия. И най-същественото – четири месеца преди убийството му, Джон Кенеди подписва указ №1100 за емитиране от държавата на съкровищни билети, обезпечени със сребро, собственост на държавната хазна. Това са били безлихвени пари, негенериращи държавен дълг към емитента на доларите - частната ФРС т.е. с тях бизнесът и печалбите на частните банкери-собственици на ФРС са били пред ликвидация. Няколко месеца след разстрела на президента Кенеди, вицепрезидента Линдън Джонсън спира от обръщение съкровищните билети с мотива ,че среброто е твърде ценно, за да се използва като пари. За втори път ,след убийството на президента Линкън през 1865 година, пуснал в обърщение т.н. държавни "гринбек" долари, финасовите властелини на света се спасяват чрез физическото ликвидиране на техния си, на Съединените щати президент!!!
Това е поведение,стъпило на нормите от Старозаветния закон: за тези, които нарушават правилата и не се подчиняват безпрекословно на заповедите, следват най-жестоки наказани: хиляди са закланите, които са изневерили на Йехова, приемайки за идол "Златния телец", издавени са всичките жители на Содом и Гомора, независимо от сексуалните им предпочитания, разпъването на кръст по заповед на римсиките императори са Св.Апостоли-учениците на Св. Исус Христос, инквизициите, жертвените клади и религиозните войни в Средновековна Европа. В по-ново време: убийството на Патрис Лумумба, на Салвадор Алиенде, на Исцах Рабин, на принцеса Даяна, на Садам Хюсеин и Муамар Кадафи, на ген.Сюлеймани, масовото убийство на мирни граждани в Профсъюзния дом в Одеса, агресията на "Хамас" срещу мирните жители на Израел, терористичния акт в "Крокус сити" в Московска област, опита за убийство на Роберт Фицо и т.н.
Безспорно, един от основоположниците на съвременната геополитика Халфорд Макиндер е съзрял в болшевишката революция и най-вече в трудовете на В.И.Ленин екзистенциална опасност за новия световния ред, който той визионизира, създава, защитава и направлява. И не са случайни изстрелите на Фани Каплан, съкращаващи живота на руския лидер и намаляващи неговата изключителна работоспособност. Живял дълго като емигрант в западна Европа, той е бил запознат с всички философски, икономически и политически течения и движения, господствали в капиталистическия свят в периода на натрупаване на първоначалния капитал и започващите процеси на възпроизводство и монополизиране на икономиката. В статията си "Империализмът ката висш стадий на капитализма" той анализира задълбочено и всестранно политиката на англосаксонците, актуални и днес, в етапа на тоталната глобализация. Ленин ревизира постановката на Маркс ,че социализмът може да победи само във високо развитите капиталистически страни на основата на създаването на мощни държавни обществени фондове ,които да изпълняват важни социални функции. След Февруарската революция от 1917г. и отказа на Николай Втори от престола, в условията на война, Ленин избира ней-вярното тактическо решение и обявява въстание, с цел работническата класа под ръководството на руската социал-демократическа партия да вземе властта в най-слабото и изостанало звено на световния капитализъм – Русия. С надеждата ,че народът, окрилен от издигнатите и станали популярни сред народа лозунги: "Цялата власт на Съветите!" , "Мир за народите!", "Земята на селяните!", "Фабриките на работниците!" масово ще подкрепи победителите. Това до известна степен се сбъдва, но избухналата гражданска война и чуждата военна интервенция принуждава руското правителство да подпише крайно неизгодния Брестски мир с Германия и да се воюва с интервентите по всичките си граници. За да въведе ред в обзетите от хаос армия, стопанство и държавен апарат Ленин въвежда в Русия системата на „Военния комунизъм“,която през 1921 година е заместена от "Новата икономическа политика"(НЭП), съчетаваща запазването на капиталистически пазарни отношения в дребния и среден бизнес при едновременното действие на регулираната, директивна и планова икономика в работата на големите държавни предприятия и запазване монопола на държавата във външната търговия и финансиите. Този икономически модел се запазва до 1929 година, когато Сталин, убеждавайки се напълно, че властелините на света решително и организирано продължават реализацията на сатанинските си планове за физическото ликвидиране на Съветска Русия като могъща антитеза на нечовешката същност на империализма, въвежда нормите на мобилизационната икономика, която не само успешно решава въпросите на духовното и материално благополучие на съветските хора, но и гарантира защитата им от вековните пъклени планове на "изключителните" и "избраните" за унищожаване на първата социалистическа държава в света.
С това си решение Сталин принудително забавя изпълнението на гениалните прозрения на Владимир Ленин за строителство на социализъм със съветска специфика, което се оказва фатално за неговата реализация в бъдеще! Но Божията промисъл намира Път за продължаване прогресивното движение на Колелото на историята напред и нагоре! През 1926-1927 години по линия на Коминтерна в Москва пребива младия китайски комунист Дън Сяопин. В могобройните си беседи с един от най-близките съратници на Ленин - Н.И. Бухарин той в детайли изучава Новата икономическа политика, която след 50 години внедрява в КНР. През 1985 година Дън Сяопин отговорно заявява ,че "най-правилната икономическа политика за социализма е била и е Новата икономическа политика (НЭП) в СССР" , която в китайското си изпълнение само за няколко десетилетия прави Китай първа икономическа сила на планетата!
Самоназначилите се "властелини" на света , преди всичко Ротшилдови и сие не се примиряват със съществуването на Съветска Русия и продължават да кроят пъклените си планове. И тук възниква големият въпрос: как тази самотна в своето уникално развитие и идеология страна успява за по-малко от 50 години не само да защити родината, природните си ресурси и своята нова духовност, но и да спаси суверенното развитие на европейските и някои страни от Азия от зверския фашизъм?
В края на 1942 година, по време на Сталинградската битка, английското сп."Time" обявява за човек на 1942 г. Йосиф Сталин – Червеният император, който успя да създаде нова цивилизация-съветската , постигнала невиждано в историята сплотяване на народа, непооколебимо вярващ в бъдещата Победа и в новия прекрасен свят! На страниците на списанието четем:" ...Нито крачка назад! ...1942 година бе година на кръв и сълзи. Човекът, чието име означава стомана, "крутой парень" и на английски се превежда като човек, вдъхващ надежда и сигурност е човека на 1942 година. Само Йосиф Сталин знае, колко близко до разгром е била Русия през 1942 година. Само Йосиф Сталин си знае, как е успял да спаси Русия. Йосиф Сталин победи! Той действително е " крутой парень"!".
Сталин практически постига невъзможното.Той не само спасява новата цивилизация, страната и народа от нова катастрофа, но осъществява исторически пробив в бъдещето – той материализира духовния подем в нова реалност. Създава ново общество, ориентирано към развитие, знания, съзидание и служение.Сталин по невероятен начин съумява да извая за народа и особено за младото поколение новия образ на прекрасния бъдещ свят, да формулира идеала на новата реалност, в който главни да бъдат честния труд, творчеството и съзиданието. Хората повярваха на червения император, а вярата твори чудеса! И всички, без резерви се вдигат да строят великата си държава, побеждават в жестоката схватка със западния свят, извеждат съветския човек в космоса за изключително кратък исторически срок!
Фантастика!
Сталин решава няколко велики, на пръв поглед, нерешими задачи. Създаден е могъщ отбранителен и стопански потенциал. Когато колективният Запад нанася удара си , то СССР е готов победно да отговори на предизвикателството, за разлика от Руската империя - образец 1914 година. Само за две десетилетия е решена грандиозна задача – с един нечовешки, "херкулесовски" тласък се преодолява многовековна икономическа и технологична изостаналост и е отразена външна агресия с пълен разгром на наглия и въоръжаван от целия свят враг! И още една решена задача – обезвреждането на "Петата колона", довела до подписването на позорния "Брестски мир", в резултат на който Руската империя губи над 700 хил.кв.км. от територията си. Унищожени са голяма част от троцкистите, интернационалистите (дн. глобалисти от 4-я Интернационал и ПЕС), националистите (от Прибалтика и Украйна), военните предатели-заговорници. Прочистена е партията,чиито ръководители стремително се "прераждат", използвайки властта за лично обогатяване. Всички тези сурови ,но навременни решения, приети в невечерието на войната спасяват СССР от разпад на отделни "княжества", каквито надежди са имали Германия, САЩ и Англия.
Създадената от Сталин управленска система доказва, че по негово време Съветска Русия е била в състояние да организира удивителна мобилизация и концентрация на силите. Максимален ефект от различните дейности е постиган при минимален разход на финанси, материали и време. Така се създават съвременното машиностроене, металургията, авиостроенето и атомната промишленост. Съветският управленски елит буквално с главата си е отговарял за изпълнението на плановете и поставените задачи. Партийните кадри, чиновниците и директорите на заводи лично са контролирани за изпълнението на възложените им задачи и за разходването на поверените им ценности, като по този начин страната е била спасена от кражби и незаконен превод на финансови средства зад граница. Въведена е била единна щатна таблица, в която е било регламентирано и икономически обосновано заплащането на заетите в материалното производство, бюджетната и обслужващи сфери длъжности, което е давало възможност властта бързо да реагира, стимулирайки трудовата активност и неотклонно следвавайки принципите на социалната справедливост.
Индустриализацията,колективизацията и научно-техническата революция са вървели ръка за ръка с културната революция. Били са издигнати в култ грижата за младите хора, образованието , науката, физическата сила и чистотата. В цялата огромна страна са били изградени пионерски лагери, домове на културата и творчеството, музикални школи, библиотеки и т.н., за да могат децата и юношите да разкриват талантите си и да развиват своите физически, интелектуални и творчески възможности, както и да се занимават със самообразование, наука, изкуство и лично творчество,да получават начална военна подготовка за защита на Родината.
Всичко създавано от държавата за обикновените хора в социалистическа Русия, а това означава за цялото население на СССР по неповторим и уникален начин е изграждало истинско , дълбоко чувство на безгранична любов към Родината. Това е отговора на въпроса, как съветските хора побеждават в най-страшната война в световната история и то срещу един западен свят, обявил ги за иноверци и варвари и поставил си за цел да бъде унижожен социализма като обществено-икономическа формация. Хората са се били на живот и смърт: "За Родину, за Сталина!" и истински са вярвали в идеалите, за които са умирали!
Грузинецът-семинарист Сталин създава уникална съветска (руска) цивилизация, където желанията на човека са разумни, духовността е над материалното, отговорността пред обществото не търпи егоизъм. По същество руският комунизъм, сталинизмът заимства най-високите идеали на Христовата цивилизация, създавайки мощна алтернатива на преклонението пред "златния телец", на грубия материализъм и "оскотяването" на човека! Сталин и неговите съратници са сътворили нова светла реалност, в която господства етиката на честния труд, на съвестта, на доброто , на справедливостта!
България все още е в сивата зона, допуснала през вековете да бъде разменна монета в битката между империите и великите сили. И ако искаме днес да запазим непокътната благословената си земя, да утвърдим собствената си разпознаваемост като една от древните и избрани нации на човечеството, то би следвало народът, осъзнато и отговорно да направи своя цивилизационен избор в новия многополюсен свят, да защити собствените си традиции, история и духовни завоевания, за да изпълним дълга си пред предците ни и бъдещите поколения. Като арийци, тръгнали от платата на Централна Азия по време на великото преселение на народите, живяли в разбирателство с всички племена по пътя си и създали няколко междуплеменни обединения ,прераснали в държави, ние сме в правото си при голямото преформатиране на света днес да изберем онзи модел на бъдещето си развитие, който най добре би отговарял на привързаността на българската нация към общочовешките ценности: Истина, Вяра, Справедливост, Знание, Съвест, съдържанието на които се определя от историческите ни корени и връзката с националните и религиозни традиции, формиращи и цивилизационния ни избор!
Ето защо за нас, българите, живеещи от близо хиляда и петстотин години по родните си земи става фатално важно да направим този свой цивилизационен избор! Според общоприетата класификация на американския политолог и социолог Самюъл Хантингтън възможностите са три: западна, православна и исламската цивилизации. Ако има българи ,които искат и са готови да приемат ислама, то най-добрия вариант да го направят е да търсят помощ от произлезлите от Волжска Булгария републики: Татарстан, Чувашия и Башкирия, където живеят наследниците на най-северния народ-старите българи, приели ислама за своя религия, сега част от РФ. Вторият вариант е западната, произлязла от ханаанската цивилизация и формирала се в Римската империя. Третата възможност е православната (руска) цивилизация.
В тази православна славянска цивилизация българите имат водеща, историческа роля като първопроходци – първи са създали държава сред православните славянски народи , получила признание за царство след венчанието на княз Симеон Велики за цар на България от византийския император Лакапин през 927 г. и е първата след античните църкви на Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим православна църква с ранг на патриаршия и с патриарх Дамян Доростолски, както и че е най-старата народностна църква в Европа.
В обозримо бъдеще при голямото преформатиране светът ще премине към обособяване на големи регионални обединения, начело с големи държави -учредители, към които по-малките страни и народи ще търсят пътища за присъединяване. За България този въпрос е екзистенциален, поради което следва своевременно да бъде поставен за решаване на национален референдум със задължителното участие на всички пълнолетни гражданин на България, у нас и зад граница.
И когато заставаме пред урните за гласуване, намирайки се в задушаващата прегръдка на Голямия брат да си спомним великите истини, казани от достойни хора: Томас Джеферсън в Декларацията за независимост на Съединените щати от 4 юли 1776 година: " Ние смятаме тези истини за видни от само себе си, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие.
Историята на днешния крал на Великобритания е история на непрекъснато ощетяване и грабежи, които без изключение имат за пряка цел установяване на обсолютна тирания..."
Марк Твен, който през август 1867 година с група американци е приет от император Александър Втори в Ялта, към когото той се обръща с думите:
"Америка е крайно задължена на Русия, тя е длъжник на Русия в много отношения, и, особенно, за неизменната дружба в годините на тежки изпитания (в борбата за независимост от английската корона-б.а.). С упование молим Бога, тази дружба да продължи вечно. Нито за минута не се съмняваме, че благодарността ни към Русия и нейния император живее и дълго ще живее в сърцата на американците. Само безумен може за предположи ,че Америка някога ще наруши верността си към тази дружба с преднамерено несправедлива дума и постъпка".
Хенри Кисинджър, съветникът на президента Ричард Никсън в докторската си дисертация пише: " Паметта на държавите е проверка за истинност на тяхната политика. Колкото по-еднозначен е историческия опит, толкова по-дълбоко и ефективно е неговото въздействие върху интерпретирането на настоящето от държавата през призмата на миналото".
Да се поучим от историята, за да бъдем силни в настоящето и честни към бъдещето!
Георги Вацов
сп. "Сигурност"
