На 19 февруари се навършват 149 години от смъртта на Васил Левски - човекът, когото нацията определя като един от най-великите българи. Присъдата е изпълнена на 18 февруари 1873 година. Бесилото, прекъснало живота на Апостола, е било издигнато на мястото, където на 22 октомври 1895 година в София е открит паметникът на Васил Левски. Оттогава той неизменно е сред най-разпознаваемите символи на столицата на България.
По традиция всяка година на 19 февруари тамсе отслужва панихида за Апостола. Прави се шествие, полагат се венци, държат серечи за прослава на онзи, който мечтаеше да освободи народа си. Ето и няколко любопитни факта за паметника на Васил Левски, които може би не знаете.
Паметникът е сред първите паметници, издигнати след Освобождението в новата столица. Разположен е на метри от бесилото на Васил Левски, където е екзекутиран от турския поробител на 18 февруари 1873 година.
За издигането му са били необходими цели 16години. Решението за строежа е взето на 6 август 1878 г. от първия Софийски градски общински съвет по предложение на граф Игнатиев. С проектантската част е натоваренградският архитект Адолф Вацлав Колар – автор и на първия градоустройствен план на град София. Средствата скоро свършват и строежът на паметника бива изоставен.
Строителството е подновено през 1884 година. Съставена е комисия със секретар Христо Ковачев – учител, съратник на Левски и член на Софийския революционен комитет, като е решено в основите на паметника да бъдат положени костите на на Васил Левски. Те трябвало да бъдат намерени и идентифицирани след разкопаване на намиращите се наблизо предполагаеми погребвания. Това обаче, въпреки явилите се свидетели, се оказва неосъществимо.
За подновения строеж през 1891 г.многократно са били отпускани средства от общинския и държавния бюджет. Допълнително са организирани дарителски кампании. Крайната сметка е 70 000 златни лева, които многократно надвишавали реалната цена на обекта. За изработката на основната част от колоната на паметника е нает италианският каменоделец Абрамо Перукели. Скулптурните детайли са дело на чеха Франтишек Новак. Първоначално, за изработване на барелеф, е сключен договор с Йозеф Страховски, но общинарите не са доволни и наели Рудолф фон Вайр. Така билсъздаден бронзовия барелеф на Левски, поставен в медальона на западната странана паметника. Канделабрите и веригите около монумента са дело на виенскатафирма „Рудолф Филип Ваагнер“.
При завършването си, паметникът се състои от неправилна четиристенна пирамида, върху която се издига гранитна пресечена пирамида. Висок е около 13 м. Четирите му страни са богато декорирани с разнообразна каменна пластика, а стилът на паметника е възрожденски.
И на четирите страни на паметника иманадписи, които гласят:
- Изписаното на западната страна гласи „На великия български апостол на свободата Васил Левски признателното отечество“.
- Надписът на северната страна е „Роден на 1837 г. 6 юний в Карлово, умрял мъченически на 1873 год. 6 февруарий в София“.
- На източнатастрана надписът гласи „Тържествено открит на 1895 г., 22 октомврий“.
- А на южната страна е изписано „След 12 годишно проповядване народу борба за свобода, Левски, ранен и пленен при Къкринский хан, бил хвърлен в Софийската тъмница и обесен тук, на това място“.
През октомври 2013 година са откраднати осем грифона от паметника. В последствие един от тях е върнат в Националния Исторически Музей от роден предприемач, който го откупва срещу голяма сума. През февруари 2014 г. всички грифони са възстановени с нови от известения български скулптор Марин Марков, като са използвани уникални чертежи от края на 19 век, а паметникът заблестява в пълния си блясък.
Смъртта на Васил Левски не просто предизвиква потрес и скръб, но бележи началото на криза и сътресения в революционното движение. Той оставя на поколенията около 140-150 писма и прокламации, в които излага идеите си за равноправието на хората, за човешките права и свободи, идеята за демократичното управление, за общуване международите и съвършеното равенство между тях, идеята за законността и равенството пред законите – идеи, актуални и до днес. Процесът срещу Апостола остава забулен в тайнственост. За него не пише нито турската, нито световната преса.
Светът не знае за драмата в софийския конак,където един българин преборва цяла империя с воля и вяра в народното дело.
Но ние знаем. Ние помним.
