Програма на партия МИР за възстановяването и устойчивото развитие на България

Програма на партия МИР 

за възстановяването и устойчивото развитие на България 

Програмата за възстановяването и устойчивото развитие на България на партия МИР (Морал, Инициативност, Родолюбие) представлява визия за основни национални цели и приоритети за устойчиво развитие на страната в краткосрочен и дългосрочен план. След повече от 32 години преход днес повече от всякога България се нуждае от ясна визия и конкретни мерки за своето устойчиво развитие, за превръщането на българската икономика в работеща и ефективна и за излизането от демографската криза, която засяга всяка една сфера на обществено-икономическия живот на страната. 

В условията на глобална несигурност и липса на категорични политически и икономически гаранции за постигане на стабилност, България ясно трябва да определи своите национални цели и приоритети, които да гарантират сигурност на страната и съхранение на българския народ. 

Днес повече от всякога на България ѝ е необходимо определяне на нова национална цел и кауза, която да успее да реши икономическите, социалните, демографските проблеми на страната и да реши образователната, здравната, моралната и духовната криза. 

Именно затова партия МИР предлага национален консенсус и обединение около пет национални приоритета, които ще изведат България от икономическата, демографската, здравната, социалната, политическата и моралната криза и ще направят българския народ проспериращ и щастлив. 

Петте приоритета около партия МИР предлага обединение и национален консенсус са:

1. Работеща и ефективна икономика.
2. Излизане от демографската криза и връщане на българите зад граница в родината. 
3. Оползотворяването на всички природни дадености на България в сферата на туризма, селското стопанство, леката промишленост и логистиката. 
4. Реформа в съдебната система и административна реформа чрез въвеждането на електронното правителство. 
5. Балансирана външна политика.

Петте приоритета са водещи в Програмата за възстановяването и устойчивото развитие на България на партия МИР, защото само чрез тяхната реализация ще могат да се реализират всички други политики във всички други сфери.

Програмата за възстановяването и устойчивото развитие на България на партия МИР включва възстановяването на експортно ориентираните отрасли в икономиката – туризъм; селско стопанство; транспорт, инфраструктура и логистика; високотехнологични чисти производства.

За да се постигане устойчиво развитие на България, партия МИР предлага следните първи стъпки:

I. Постепенно въвеждане на социалното-пазарното стопанство като икономическа основа на българското общество. 

Неговата същност е в балансираното обединяване в едно действието на принципа на свобода на пазарите, принципа за социално изравняване и принципа на нравствена отговорност на всеки и на обществото като цяло. Това на практика е доказаният и действащ немски модел за социално-пазарно стопанство с регулиращата макро-икономическа роля на държавата. Той направи чудо, вдигайки икономически, социално и индустриално Германия на крака след нейния крах след Втората световна война. С внедряването на социално-пазарния стопански ред Германия става модел за подражание в целия свят при възстановяване от една много по различна и доста по-тежка от сегашната криза и ситуация. 

Партия МИР предлага балансираното и едновременно действие на структуроопределящите принципи за СВОБОДА И СПРАВЕДЛИВОСТ. Това може да се постигне чрез промени в Конституцията и законите, чрез нова управленска структура, чрез издигане ролята на етиката в отношенията, както и чрез въвеждането на доказания немски модел на социално-пазарно стопанство. Целите на социално-пазарно стопанство са пълната заетост на капитала и труда (т.е. всички да печелят и работници и работодатели), устойчивото икономическо развитие, стабилните пари, свободното икономическо състояние. Това ще постигнем чрез прилагане на така наречената устойчива политика (политика на реда). Тя води до необходимо съгласувано поведение на държавните стопански институции и стопанските лица. Социално-пазарното стопанство е доказана практика, която е единствено адекватна на изискванията на съвременното общество и стопанство. Тя ще измъкне България от сегашната криза и безизходица и ще направи българското икономическо чудо и ще я превърне в силна социална и индустриална държава.

В тази връзка ПП МИР предлага:

1. Икономическият, социалният и политическият живот в България да се изградят наново;
2. Да се приеме Закон за социалното изравняване;
3. Финансова децентрализация;
4. Промяна на Конституцията, а именно на чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива, да стане: Икономиката на Република България се основава на социално-пазарното стопанство.
5. Реформа на административния апарат (това означава, че всички съществуващи институции трябва да се преразгледат доколко отговарят на принципа социално изравняване. И на база на анализа да се види, дали и какви нови институции трябва да се създадат, които да отговарят на трите принципа);
6. Бизнесът да има свой Етичен кодекс;
7. Да се създаде Министерство на семейството, което ще гарантира опазване на българския род и традиции;
8. Държавата да се грижи за младите българска семейства.

Концепцията за социално-пазарно стопанство предвижда с подкрепата на държавата да бъдат изградени домове за младите български семейства. Целта е чрез държавна програма на държавни и общински терени да бъдат изградени домове с двор, в които да живеят младите български семейства. Така от една страна те ще бъдат стимулирани да останат да живеят и работят в България и от друга страна ще имат възможността да отглеждат своите деца в спокойна среда. Това ще бъде дом за поколение и ще бъде различна от досегашната жилищна политика и изграждането на огромни жилищни комплекси, където няма достатъчно зелени площи и пространства за децата. Чрез новата жилищна политика децата ще могат да растат сред природата, а всяко домакинство ще има възможността в собствения си двор да се засее и отглежда био зеленчуци и плодове за собствена консумация. Чрез налагането на социално-пазарно стопанство като икономическа основа на българското общество в България ще бъде изградена истинска средна класа (80 % от българските граждани) от една страна и българското общество ще бъде помирено на база на общи ценности от друга страна. Реално държавата ще си влезе в същинските функции и ще подпомага тези области и институции, които са слаби, т.е. ще има силна устройствена държава. Социално-пазарното стопанство установява справедливост и вдъхновява младите хора, като развива предприемачески дух в общество.

Какво представлява проектът „Социално-пазарно стопанство“?

Тръгваме от етични намерения – искаме да защитим и гарантираме свободата и достойнството на човека. Постигането на тази висша цел се препречва от нерешените въпроси на нашето общество и стопанство – съчетаването на свободата със социалната справедливост; съчетаването на свободата със социалната сигурност или сигурността на съществуването; неизяснената роля на държавата. Защо остават нерешени? Заради влиянието на четирите „вечни“ проблеми на съществуващото у нас традиционно пазарно стопанство – инфлацията; безработицата и стопанските кризи; бягството от частна стопанска отговорност; ограничаването на свободната конкуренция от частни властни позиции. Поради тези проблеми съществуващият у нас пазарно-стопански ред не може да гарантира свободата и достойнството на човек. Например инфлацията разяжда основите за съществуването на човека и е несправедлива, защото от нея едни печелят без заслуги към обществото, а други губят, без да са виновни. Безработицата унижава човека като го изключва от трудовия свят. Конкуренцията на пазара е изгодна за потребителите, но неудобна за предприемачите и последните търсят начини да я изключат или ограничат; по този начин обществените ресурси не се използват оптимално. Предприемачите смятат, че печалбите се полагат на тях, а загубите трябва да са общи и да се поемат от данъкоплатците – бягат от отговорност за делата си. Тези проблеми са проблеми на реда и могат да се отстранят само от нов пазарно-стопански ред. Нужно е друго, различно пазарно стопанство, което да може да реализира своя неизползван досега огромен потенциал. Такова е проектирано в Германия от 20-те до 70-те години на ХХ век и доразвивано до наши дни. Този проект е успешно реализиран най-напред в Западна Германия след втората световна война, а после в Австрия и Швейцария и застава в основата на институциите на обединена Европа. Проектът е наречен социално пазарно стопанство. С него се цели да се създаде съзнателно един пазарно-стопански ред, който да бъде най-ефективният в историята и заедно с това най-човечният ред, с най-високата възможна степен на свобода, но и на отговорност на човека. Такъв стопански ред, който излъчва любов към ближния и с това може да получи одобрение и признание от всеки и да помири обществото.

Проектът съединява нравствените съждения с обективните стопански и социални необходимости и така извлича принципите на новия обществен и стопански ред. Реализирани на практика, тези принципи ще пронижат всички сфери на обществото. Същността на новия ред се вижда в съединяването на принципа на свобода на всички пазари, с тези на социалното изравняване и на нравствената отговорност на човека. 

Първият принцип акцентира не на обичайното свобода „от какво“, а на свободата „за какво“. Проектът  отхвърля централната идея на либералната школа, че за да се гарантира свободата на всички, трябва да се ограничи свободата на всеки с абстрактни общи правила. Това ограничение идва отвън, което противоречи на същността на свободата. Вместо това се предлага друго решение – доброволно самоограничаване на свободата от всеки с оглед свободата на другите – тук е ключът за предотвратяване в зародиш на евентуалните опасни тенденции в обществото и стопанството. 

Не е ли социалното изравняване вариант на социалистическото равенство? Не, предвижда се изравняването да се постига не чрез преразпределение на доходи, а чрез преразпределението на власт в обществото и стопанството. По-конкретно от държавата се изисква да третира всички граждани по еднакъв начин. Чрез устройствената политика (политика за съхраняване и развитие на реда, практическо конкретизиране на принципите и постигане на целите на реда) се отстраняват асиметриите в позициите на участниците на пазарите на блага (продавачи -купувачи), на пазарите на труд (работодатели – работници), на пазарите на пари (предлагащи -търсещи пари),което ще  бъде в полза на съответната по-слаба страна. Изравняване се постига също като разпределението на всички доходи се постави под един и същ критерий – постижението (значи е нужна политика на доходите, която отстранява всички паразитни доходи). На всеки, независимо от сферата, в която работи, следва да се осигурява възможност за постигане на най-високи доходи. На всеки подрастващ се създават условия за получаване на най-високото възможно образование съгласно способностите, независимо от финансовото състояние на родителите (образователна политика). На гражданите се осигуряват почти еднакви условия за живот, независимо къде живеят (регионална политика). Социално изравняване се постига само при отсъствие на инфлация (иначе тя би засегнала хората по различен начин) и на безработица (всички, желаещи да се трудят, имат работа). 

Относно нравствената отговорност на всеки – тя се състои в това всеки да се държи така, като че ли отговаря за цялото общество и стопанство. Само в този случай обществото и стопанството могат да се развиват едновременно и динамично, и стабилно.

От практическото реализиране на принципите на социалното пазарно стопанство чрез устройствената политика плюс преодоляването на „вечните“ проблеми на традиционното пазарно стопанство се очаква сполучливо съчетаване на свободата със социалната сигурност и социалната справедливост. 

Как се третира третият нерешен въпрос – за ролята на съвременната държава? Досега в теорията ролята на държавата се извежда от нуждите на индивида (индивидуализъм) или от нуждите на обществото (колективизъм). Но в проекта се утвърждава, че това е задънена улица. Трябва да се тръгва от нуждите и на двата полюса индивид – общество. Едва тогава може да се определи ролята на държавата. Накратко казано, тя се състои в това да се създаде обществено-стопански ред, който е адекватен на модерното стопанство – социално пазарно стопанство. За да се стигне до неговата поява, държавата следва да изгради нова политическа, стопанска и социална конституция на страната. С други думи, тя трябва да определи „правилата на играта“ и да ги надзирава, т.е. да упражнява устройствена политика.

Предвижда се, че социалното пазарно стопанство ще се нуждае от създаването на редица нови институции. Например на тарифна автономия, която да урежда отношенията между труда и капитала. На съхранените стари институции да се придаде ново съдържание и нов смисъл – например централната банка следва вече да има за свой приоритет единствено стабилността на парите. В проекта се описват подробно функциите и ролята на държавата, гражданите, предприемачите и групите в новия стопански ред и се представят правилата за тяхното поведение; тези правила конкретизират принципите на социалното пазарно стопанство. Очаква се, че целите стабилни пари, пълна заетост на труда и капитала и безкризисно развитие и невъзпрепятствана конкуренция ще се постигнат от самия ред, т.е. чрез породената от спазването на правилата съгласуваност на нагласите и действията на държавата и нейните институции, на гражданите, предприемачите и групите. По този начин ще се постигне и висшата цел – свободата и достойнството на човека.

Това е идеен проект, чиято реализация може да помири и въздигне обществото, да го превърне в голяма общност, която наред с малките общности ще позволи пълноценно разгръщане на личността.  

Кой ще реализира идеята за социалното пазарно стопанство? Кой би имал такава власт? Държавата е създател на това стопанство. Достатъчно е идеята да обхване малки групи ентусиазирани политици, предприемачи, учени, журналисти и учители, а те на своя страна да спечелят за идеята обществеността; чрез демократичния процес се стига до управлението на страната и се реализира проекта за социалното пазарно стопанство.

‍

II. Подготовка, обсъждане и приемане на нов Обществен договор за отношенията между гражданите и държавата и между самите граждани.

Новият Обществен договор ще бъде приет чрез Национален референдум и да стане основа за изготвянето на промени в Конституцията на Република България. Основното в новия Обществен договор ще бъде приемането на Етични правила и норми, които напълно да съответстват на историческите традиции, на народопсихологията на българите, както и на нормите на православната етика. Чрез него ще бъдат гарантирани позитивните права на гражданите, както и създаването на възможност те да изпълняват възложените им задължения и отговорности. В новия Обществен договор ще се изведат основните принципи на социално-пазарното стопанство, както и регулиращата роля на държавата за изпълнение на социалните ѝ ангажименти, както и тези на работодателите. В Обществения договор ще се разпишат необходимите регламенти за пълното въвеждане в действие във всички сфери на обществено-икономическия живот на страната на структуроопределящите принципи – „СВОБОДАТА И СПРАВЕДЛИВОСТТА“ с гаранции за тяхното балансирано и едновременно прилагане от всички и навсякъде.

‍

III. Да се въведе чрез закон Система за стандарти за качеството на мениджмънта в държавното управление – GIMS 100 (Government Institutes Management Standards).

Най-сериозният проблем на България през годините на прехода остава качеството, подготовката, компетентността, ценностната система и най-вече ефективността на управляващите, измерима с качествени критерии. Именно затова партия МИР предлага в България да бъде въведена система за контрол на качеството на управление в страната като цяло и в отделните сфери и направления, по подобия на Системата за управление на качеството на стоките и услугите ISO 9000. 

Група млади учени и специалисти разработиха системата GIMS 100 (Government Institutes Management Standards), която по същество представлява първата пълноценна система за стандарти за качество на мениджмънта. За разлика от системата ISO 9000, която решава въпросите на управлението само в интерес на производителите и потребителите, то стандартите по GIMS 100 отчитат комплексно интересите и на обществото.

Партия МИР предлага в Конституцията на България, както и в законовите и подзаконовите актове да се регламентира, че заемането на управленски позиции в държавата се осъществява само по строго определени правила, които задължават партиите, спечелили парламентарни и местни избори да издигат единствено кандидати, преминали през конкурси, провеждани от специалисти в дадената област, организационно членуващи в напълно автономни браншови структури към съответните политически партии. Да се въведе чрез закон Система за стандарти за качеството на мениджмънта в държавното управление – GIMS 100 (Government Institutes Management Standards) по аналогия на системата ISO 9000. Всичко това ще гарантира коренно различен подход при подбора на управленските кадри в страната, които ще бъдат компетентни, експерти и професионалисти и напълно осъзнато и обективно ще носят личната си отговорност за изпълнението на възложените управленски функции.

‍

IV. Възстановяването на експортно ориентираните отрасли в икономиката – туризъм; селско стопанство; транспорт, инфраструктура, лека промишленост и логистика; високотехнологични чисти производства.

България има географски и природни дадености, които задължително предполагат развитие на експортно ориентирани отрасли в икономиката – селско стопанство, туризъм, транспорт и транспортна инфраструктура и логистика, както и високотехнологични чисти производства. В тази връзка партия МИР предлага да се възстановят научните и изследователски звена в сферата на международните отношения и външно-търговски връзки, вкл. и на базата на ВУЗ.

‍

Образование

Образованието е най-важният фактор и е в основата както на духовността на българската нация, така и на нейния просперитет и развитие. Именно затова и основна задача на партия МИР е да се инвестира в обучението, развитието и реализацията на кадрите в България. В момента в България липсва пряката връзка между образователните институции и потребностите от обучени кадри за бизнеса, затова трябва да се направят радикални промени в учебните планове и програми в средното и в професионалното образование. 

В тази връзка партия МИР предлага следните мерки като първи стъпки за подобряването на качеството на образованието в България и пряката му връзка с нуждите на държавата и бизнеса:

• Да се въведе задължителна предучилищна подготовка още от 4-годишна възраст в съответствие с възприетите и успешно работещи модели във водещите държави;
• Развитие на професионално образование с активното участие на индустриалните предприятия и бизнеса;
• Въвеждане на дуалното образование;
• Образователната система да включва още от предучилищна възраст предмет родинознание, който да формира в децата и учениците патриотични знания и чувства;
• Въвеждането на вероучение в българските учебни заведения чрез изменение на законодателството в съответствие с изискванията на православната етика;
• Да се увеличат двойно часовете по математика, природни науки, родинознание и български език в учебните програми.

‍

Здравеопазване

Здравеопазването в България днес е продукт на непоследователна здравна реформа през последните 30 години. Тя започна с промяна на собствеността, децентрализацията на здравната мрежа, възстановяването на БЛС и ССБ, приемането на закони за здравното осигуряване, за лечебните заведения, за съсловните организации, формирането на НЗОК, извеждане на доболничната помощ в частния сектор, промяна на собствеността на лечебните заведения, регистриране дейността на общопрактикуващите лекари и на лечебните заведения по Търговския закон. Всичко това доведе до приемане на Закон за здравето, въвеждането на ДДС на лекарствата, финансирането на болниците само от един източник, както и поредица от непоследователни управленски и политически решения, които доведоха до тотален хаос българското здравеопазване и превърнаха болните от пациенти в клиенти на болничните заведения.

За партия МИР здравето на българските граждани не е и не може да бъде стока, то е най-висшата човешка ценност и всеки български гражданин трябва да получи навременна, качествена и напълно безплатна здравна помощ. 

В тази връзка партия МИР предлага следните мерки като първи стъпки за подобряването на качеството на здравеопазването в България и превръщането му в гарантирано и безплатно за всеки български гражданин:

• Да се извърши основен преглед и корекция в здравното законодателство със задължителна експертна оценка за ефекта от тяхното въздействие;
• Да се отмени регистрацията на държавните и общинските болници и на общопрактикуващите лекари по Търговския закон. Да се въведе заплащане на медицинския труд на база на постигнати и резултати;
• Да се въведе на електронна регистрация и контрол на всички елементи на здравната система;
• Да се усъвършенства здравноосигурителният модел;
• Да се укрепне и развие мрежата от общински и държавни болници с ясен ангажимент на държавата за тяхното финансиране;
• Да се разработи комплекс от мерки за подготовката и задържането на медицинските кадри в страната и да се подсигури чрез държавния бюджет средноевропейско заплащане на медицинския труд;
• Изграждане на Детска болница.

Излизане от демографската криза

Повишаването на благосъстоянието на българските граждани, качеството на образованието и здравеопазването ще създадат необходимите предпоставки за постепенното разрешаване на острата демографска криза в България. Демографската политика е комплексна и нейните резултати зависят изключително много от степента и динамиката на икономическото развитие. Основна цел на държавата трябва да бъде да осигури условия за по-добро качество на живот и постигане на по-добър човешки капитал чрез повишаване дела на младите хора с високо образование и квалификация и подобряването на качеството на образованието.

Излизането от демографската криза е основен приоритет за партия МИР и предлагаме то да стане и един от основните национални приоритети, като се предприемат следните първи стъпки в тази посока:

• Демографската политика да се синхронизира с всички останалите секторни политики;
• Да се въведе комплексен подход за подкрепа на семействата и децата;
• Създаване на Министерство на семейството и борба с демографската криза
• Да се въведе семейно подоходно облагане, обезщетения за отглеждане на дете (на база на сумарния осигурителен доход на родителите или на по-високия доход, до навършване на 2-годишна възраст на детето, в размер на 70% от осигурителния доход при раждане на първо дете, 80% при раждане на второ и на 100% при раждане на трето и следващи деца); 
• Да се въведе правна защита на родителите срещу уволнение до навършване на 14-годишна възраст на детето; 
• Да се въведе държавно подпомагане за покупката на жилище; 
• Да се осигури достъп до безплатни държавни или общински ясли и детски градини, безплатно здравеопазване и лекарства за деца до 18-годишна възраст; 
• Образование да бъде безплатно за всички, а необходимите учебници, помагала и технически средства да бъдат осигурявани от съответните учебни заведения; 
• Да се въведе безплатен градски транспорт и намаление за междуградски пътувания за деца, ученици и студенти;
• Децата да се превърнат от разход в приход за своите родители чрез въвеждането на нова категория финансови стимули при раждането на едно, две три или повече деца. Тези финансови стимули да са обвързани с труда и колкото е по-голяма заплата има един човек, толкова по-висок ще бъде финансовият стимул при раждането на едно, две или три деца. Тези стимули ще се изплащат на родителите веднъж годишно и ще бъдат обвързани с облагаемия им доход;
• Да се въведе косвен данък от 1 % за българските фирми, а сумите да отиват ще се влагат във фонд „Раждаемост“. Събраните във фонда средства да се използват прозрачно за ин витро процедури;
• Да се приеме Закон за демографската политика;
• По отношение на затворените общности да се въведе задължителна образователна интеграция и използване на утвърдени и ефективни практика в света, като материални стимули да се дават само след доказано постигнати резултати;
• Да се направи анализ на обезлюдените райони в страната и на тази база държавата да предприеме целенасочена политика за стимулиране на инвестициите, създаване на работни места и ограничаването на миграцията на населението.

‍

Туризъм

България е сред малкото страни, която има природни и климатични и културно-исторически дадености за развитие на 5-те основни вида туризъм, които формират 94% от най-търсените туристически услуги в света (летен/морски; зимен/ски; културно-исторически; балнео/спа и селски/екотуризъм). 

Партия МИР предлага туризмът да се превърне в ключова за България индустрия, която да стане фактор за развитието на съпътстващи отрасли от икономиката.

За реализацията на тази цел партия МИР предлага:

• Да се създадат условия за използване на огромния потенциал, с който България разполага, свързан с богатото културно-историческо наследство;
• България да се превърне в целогодишна туристическа дестинация;
• Да се развитият 5-те вида туризъм, за които България има всички природни и климатични дадености;
• Да се създаде Национално бюро по туризъм и Национален фонд на туристическа реклама;
• Да се приложат политики за задържането на специализирана работна ръка във всички видове туризъм и създаване и прилагане на гъвкаво законодателство за почасова работа, наемане на стажанти, провеждане на обучения и практика.

‍

Култура

ПП МИР приема, че културата е основа на социалното и икономическо развитие, духовното и нраствено изивисяване. ПП МИР проявява загриженост за засилващата се експанзия на антихуманни явления в масовата комерсиална култура, заплашващи самобитността н националните култури и културно развитие на хората, като цяло.

ПП МИР ще работи за спазването и развитието на член 27 т. 1  от Всеобщата декларация за правата на човека:

„Всеки човек има право свободно да участва в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, да участва в научния напредък и да се ползва от неговите достижения.“

- Просвещение в областта на всички видове изкуства;

- Опазване и предаване на културно-историческото наследство като форма за консолидация и предаване на духовен опит: език, идеали, традиции, нрави, обреди, паметни дати, фолклор, народни занаяти, произведения на изкуството във всички области, исторически, археологически и архитектурни паметници, библиотечни и лични архиви;

- Културата на всеки народ има право да запази своя език като основно средство за изразяване и опазване на духовно-нравственото своебразие на нацията, битуване на националното самосъзнание, като носител на културните норми, ценности, идеали;

- Културата има право на подкрепа от страна на държавата, която има юридически и морални задължения към миналото, настоящето и бъдещето за запазването и развитието на културното наследство на всички хора и етноси, които живеят на територията и.

- Като гарант, държавата е задължена да съдейства за възпитанието у гражданите на интерес, обич и уважение към културното наследство на своя народ, както и към културата на други народи в света;

- Създаване на самочувствие в подрастващите за приноса на България в европейската и световна култура;

- Стартирането на непрекъснат диалог между културните институции и творците;

- Подпомагане реализацията на високостойностни културни проекти;

- Създаване на Център за иновации в културната дейност относно идеи и творчески замисли, нови форми и направления в изкуството, популяризиране на български и световни постижения в сферата на изкуствата;

- Осигуряване на възможност високохудожествени произведения да достигат до възможно най-голям брой хора;

- Ранно откриване и насърчаване на творчески заложби и таланти в подрастващите;

- Тясно сътрудничество с министерство на образованието. Общи програми формиране на най-ранни културни потребности;

- Развитие на културната дипломация съвместно с министерство на външните работи;

- Създаване на дългосрочна програма за разпространение на българската култура по света;

- Укрепване и съхраняване на националното самосъзнание, културна и духовна идентичност на българите и българските общности в чужбина;

- Утвърждаване на положителен образ на България, чрез културна дипломация и популяризиране на постиженията й в културен аспект;

- Завръщане на достойното място на българската култура в световния културен процес;

- Активно подпомагане на конкурентоспособността на българското изкуство;

- Създаване на дългосрочна медийна среда и информационна среда в страната и зад граница, която да представя българската култура във всичките й възможни изяви;

- Разширяване на границите на българското духовно пространство, чрез разработване на дългосрочни споразумения и трансгранични проекти за сближаване на културите и съхраняване на националното творчество;

- Увеличаване драстично на бюджета за култура.

‍

Наука

Науката е главен фактор и едновременно ефективен инструмент за обновяване и издигане на равнището на всички дейности в едно общество и държава. Независимостта на една държава, нейният суверенитет, нейното развитие и благосъстоянието най-вече зависят от експертното равнище в много области като здравеопазване, национална сигурност, земеделие, промишленост, високи технологии и др.

• Държавната политика в областта на науката трябва да създава условия българските изследователски институции да формират специалисти, които ще постигнат и поддържат ниво, съответстващо на постигнатото в света;
• Задължително условие при определяне на приоритетите за научни изследвания е те да следват целите и приоритетите на държавата;
• Необходими са мерки за повишаване на привлекателността на преподавателската и изследователката дейност.

‍

Земеделие

Българското земеделие е било и ще продължи да бъде един от най-важните структуроопределящи отрасли в икономиката на България. За да може България отново да заеме мястото си на сериозен селскостопански производител, осигуряващ не само голяма част от продоволствените потребности на страната, но и генериращ значителен износ на качествени биологични храни, трябва да се заложи на интензивния път за развитие на науката не само в областта на биологията, биотехнологиите и почвознанието. Без широкото им прилагане е невъзможно да се постигне без ръст в земеделието. 

Цели на партия МИР:

• Биологичното земеделие да бъде един от приоритетите на Общата селскостопанска политика на България в бъдеще, за което да се набележат и въведат в действие необходимите мерки и се осигури неговото непосредствено взаимодействие с морския, планинския и всякакъв вид друг туризъм;
• Да се осигури научно обслужване на българското селско стопанство и в частност на земеделието;
• Животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството да се превърнат във водещи структуроопределящи отрасли заедно със зърнопроизводството и маслодайните култури;
• Изработване на модели за кооперирането на производители, преработватели и предприемачи, е от ключова важност за ефективното развитие на устойчиво земеделие в България;
• Засилване ролята на трансграничното сътрудничество. Извън Европа, която е приоритет за България, индивидуален подход е нужно да се изработи за страните от BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), САЩ, пазарни ниши и смекчаване на влиянието на променящите се цени върху рентабилността на земеделието в България.

‍

Национална сигурност и отбрана

• На основната на цялостен преглед на сигурността и отбраната, който да опише рисковете и заплахите и да формулира основните принципи и цели на системата за сигурност, за да се актуализират концептуалната и нормативната база в сектора;
• Да се изгради интегриран сектор за сигурност, така че всички структури да имат съвместни способности, правилата за действие, оперативни процедури и обучение, за да бъдат в състояние да изпълняват съвместни задачи;
• Държавната политика да акцентира по-скоро върху превенцията, отколкото върху преследване на извършители на противоправни деяния или отстраняването на последствията от природни бедствия или аварии;
• При модернизацията на системата за сигурност и отбраната да се използва в максимална степен потенциалът на българската индустрия и капацитет на българските експерти;
• Придвижване на проектите за модернизация на Въоръжените сили (ВС) едновременно с приоритет трите вида ВС и средства за управление;
• Създаване на коректна система за кариерно развитие на военно служещите;
• Създаване на единен център за управление при кризи;
• Приемане на Закон за управление при кризи;
• Създаване на Министерство на бедствията, извънредните ситуации и управление при кризи.

‍

Извод:

България заема ключово място между Запада и Изтока и е естествената врата към Евразия и именно затова националната ни стратегия изисква ясна визия, която да гарантира националната ни сигурност, балансирана външна политика и точно дефиниране на националните ни приоритети, около които да се обединят всички българи и национално отговорните политически партии. Именно затова Програмата за възстановяването и устойчивото развитие на България на партия МИР трябва да се разглежда като дългосрочна пътна карта за икономическия, социалния, моралния и духовния прогрес на страната. 

Партия МИР предлага да се сформира национален консенсус по националните приоритети, краткосрочната и дългосрочната визия и стратегия за тяхното постигане и всяка българско правителство от тук нататък да ги следва и да няма право да се отклонява от тях.

‍