„Впоследните месеци българите спорят и се мразят помежду си заради чужди грешки икаузи. За да се обединим около наша, българска кауза, ни трябва единство“,смята лидерът на МИР Симеон Славчев
„По данни на Националния статистически институт (НСИ) спрямо 2011 г. населението на България е намаляло с 844 000 души. Не говорим за демографска криза, а за демографска катастрофа, която е сполетяла страната ни. Необходими са незабавни мерки, за да спре изчезването на българската нация.
Справянето с демографската криза трябва да бъде приоритет на всяко едно българско правителство. Демографската политика очевидно не е приоритет и на сегашния коалиционен кабинет.“
Това заяви при откриването на кръгла маса на тема „Демографията – ключ към бъдещето на България“, организирана от политическа партия МИР (Морал, Инициативност, Родолюбие), председателят ѝ Симеон Славчев.
На събитието, проведено в Гранд Хотел Милениум София, бе представен моделът на партията за справяне с демографската криза в страната.
Българската икономика трябва да стане работеща и ефективна – това е първият акцент в модела за справяне с демографката криза, който предлагат от партията. Според представителите на партия МИР това може да стане чрез въвеждането на социално-пазарното стопанство като основа на българската икономика.
„Същността на социално-пазарното стопанство е в балансираното действие на двата структуроопределящи принципа – този на свободата и този на справедливостта. То установява справедливост и вдъхновява младите хора, като насърчава предприемаческия дух. Това е пътят изграждане на истинска средна класа, каквато, за съжаление, в момента в България няма, както и към помиряване на българското общество на база общности и ценности.
В последните месеци българите спорят и се мразят помежду си заради чужди грешки и каузи. За да се обединим около наша, българска кауза, ни трябва единство. Излизането на България от демографската криза трябва да бъде нашата национална кауза“, каза още лидерът на партия МИР Симеон Славчев.
Създаване на Министерство на семейството и борба с демографската криза е сред идеите, лансирани от партия МИР.
Предложенията на партията за справяне с демографската криза в България бяха представени от Атанас Кацарчев, финансист и член на ръководството на партията. Сред основните акценти в тях са въвеждането на семейно подоходно облагане, обезщетения за отглеждане на дете (на база на сумарния осигурителен доход на родителите или на по-високия доход, до навършване на 2-годишна възраст на детето, в размер на 70% от осигурителния доход при раждане на първо дете, 80% - при раждане на второ и на 100% при раждане на трето и следващи деца); правна защита на родителите срещу уволнение до навършване на 14-годишна възраст на детето; държавно подпомагане за покупката на жилище; осигуряване на достъп до безплатни държавни или общински ясли и детски градини, безплатно здравеопазване и лекарства за деца до 18-годишна възраст; безплатно образование (необходимите учебници, помагала и технически средства да бъдат осигурявани от съответните учебни заведения); безплатен градски транспорт и намаление за междуградски пътувания за деца, ученици и студенти).
В кръглата маса участие взе и председателят на Националния статистически институт (НСИ) Сергей Цветарски. По думите му, демографията задава смисъла на съществуването на един народ.
„Въпросът не е само в насърчаването на раждаемостта. Смятам, че политиката на държавата трябва да бъде насочена към грижата за вече роденото дете. Стимулирането на раждането е важно, но не можем да се ограничим дотам. С просто око се вижда влошаването на структурите на населението – то става все по-необразовано. Демографската политика би трябвало да е фокусирана върху синхронизирането на ефектите от останалите секторни политики“, каза още Цветарски.
Любомир Каримански, председател на бюджетната комисия в Народното събрание на Република България, коментира, че освен проблема с намаляването на населението, на дневен ред е проблемът с превенцията и здравеопазването.
„Начинът на ни на живот става все по-нездравословен. Всичко това, обаче, е свързано с обедняването и невъзможността българинът да си позволи да живее здравословно. Това е цикъл, който трябва да бъде разгледан от всяка една негова точка. В противен случай, няма да можем да го затворим успешно и да се справим с намаляването на раждаемостта. На първо място, трябва да спрем обедняването на хората“, смята Каримански.
Доц. д-р Косьо Стойчев, ръководител на катедра „Регионална и политическа география“ към Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, постави акцент върху сегрегацията, която образователната система в България осъществява върху децата след 7-ми клас: „Позволяваме си да разделим децата на такива, които учат в елитни и неелитни гимназии. В един много ранен етап от личностното им развитие и от процеса на предопределяне на обществените групи дефинираме кои ще са децата, които ще печелят олимпиадите и с които ще се гордеем. Това са и тези, които ще са най-добрите кандидат-студенти след време и за които изготвяме препоръки да продължат образованието си в западни университети. Образователната система е създала един перфектен канал за брейн дрейн (brain drain – „изтичане на мозъци“). По този начин и жените, които освен че са интелигентни, са във фертилна възраст и представляват демографското бъдещето на България, напускат страната. Образователната ни система катализира процеса по излизане на нашите деца.“
Петьо Костадинов, политолог и футболен агент, призова за незабавно изготвяне на Харта за неотменима и приоритетна институционална отговорност по демографския процес с подпис и съгласие от страна на политическите и неправителствени организации.
В кръглата маса участие взе и Златина Найденова, и.д. началник на отдел „Жизнено равнище и демографска политика“ в Министерство на труда и социалната политика (МТСП). Тя съобщи, че въз основа на очакваните окончателни данни от преброяването на населението през следващата година ще бъде сформирана широка работна група, която да актуализира националния документ за демографско развитие на България.
