fbpx
 

Препускайки по законите на Дивия Запад!

август 29, 2020

Статия на инж.Симеон Славчев председател на  ПП МИР във вестник Нова Зора

 

През последните месеци информациите от и за българския премиер явно са се превърнали в „шлагер“ в грамите на чуждите посланици в София. То не бяха „звукови файлове“; то не бяха „снимки от личната му спалня“; то не бяха „високо интелектуални“ коментари за неговата неудържима недипломатична дейност на международната арена; то не бяха „пари от вертолет“ за чиновници, приближени олигарси, учители и …трохи на пенсионерите; то не бяха заклинания и заплахи към президент, опозиционните лидери и „тулупите“ по площадите, за да стигнем до кулминацията – смяна на модела в деградацията на българското общество и държавата чрез „рестартиране на движението към дъното. Как? С приемане на нова Конституция!

Шок и ужас!

В нелегалност, тайно и скоропостижно, някой е писал Основния закон на страната на абордаж и за броени часове след командата на „бащицата“, той е внесен в деловодството на Народното събрание.

Перата на Алеко Константинов, на великия Вазов, биха били немощни да предат за бъдещите поколения потреса на целокупния български народ: от наглостта, отбезумието, от циклофреничната маниакалност на този играещ си с огъня огнеборец, който за броени дни сложи в малкия си джоб и Платон, и Джефърсън, и Наполеон, и Столипин, взети заедно.

Всички тези думи са повърхностен преразказ на чутото и споделеното от хилядите протестиращи по улиците и площадите на София и цяла България като оценка за „държавническото мислене“ и „морала“ на човека, за чиято оставка същите те, вече седем седмици настойчиво се борят! Вместо нея получихме „тежки“ по своята глупост решения, некомпетентност и невъобразима демагогия!

Политическа партия МИР (Морал, Инициативност, Родолюбие) в своят Манифестпрограма, публикуван на сайта на партията (www.mirbg.bg) преди шест месеца, постави въпроса за инициирането, създаването и широкото обществено обсъждане на нов Обществен договор. Според партия МИР, новият Обществен договор трябва да бъде приет чрез Национален референдум и той да залегне в основата на проекта за нова Конституция. Само така този процес би станал устойчив и значим за обществените отношения.

Сегашното предложение на Бойко Борисов, без законово основание и в противоречие с действащата Конституция, фактически е второто действие от драмата с приемането на Конституцията на България от 1991 г., изготвена изцяло под диктовката на групата американски съветници от „шайката“ на Ричард Ран и Доналд Ът.

Първото действие, започнало през 1990 г., имаше за цел да обезсили правната рамка на действащите по това време обществени отношения, да изкорени теорията и практиката на социалистическия начин на производство и социалната защитеност на целия народ, олицетворяван от девиза „Всичко в името на човека, всичко за благото на човека!“, заменяйки го с пазарния конкурентен повик: „Човек за човека е вълк!“.

Днес, второто действие, осъществявано под „режисурата“ на заместникдържавния секретар на САЩ по политическите въпроси Дейвид Хейл, с главната роля  на новия „Луканов“  Николай Младенов и с участието в „миманса“ на гербаджии, „патриоти“ и аптечни бензинджии в ролята на послушни кириякстефчовци, има за цел да циментира вечната и нерушима българо-американска дружба, в името на изграждането на санитарен кордон около Руската федерация. Нищо повече! От януари месец т.г., до сега, двайсетина федерални чиновници на „Big brother“ шетат из коридорите на властта в България, подготвяйки „тежките решения“ сключването на регионалния  Пакт „Триморие“, създаването на държавата Кюрдистан, прехвърлянето на базата „Инджерлик“  на територията на американските военни бази в Република България „Ново село“„Безмер“. Всичко това, както и при първото действие, се осъществява под оглушителните и дълго нестихващи аплодисменти на законодателната и изпълнителна власт в България! Или, както се казва, честито на печелившите!”.

Днес ситуацията обаче е малко по-различна! Ние, от партия МИР заявяваме: Тридесет години стигат! Имахте всичко, но нищо не направихте, господа демократи и псевдодемократи! Време ви е за дълга  „почивка“!

Ние, младите българи, отстояващи правото си на достоен живот, с висока морална отговорност, инициативност и безпределна любов към Отечеството, също се борим за свикване на Велико народно събрание, но с гаранциите на всенародно избрания и обичн от българския народ президент генерал Румен Радев. Този предстоящ  събор на народна мъдрост и добродетели, ще трябва да внесе изменения в действащата Конституция, а след време да приеме и изцяло нова Конституция, съответстваща на еволюционната цивилизационна фаза, в която навлиза светът, в т.ч. и Република България.

В старите времена, хората постоянно са чели и препрочитали Библията, защото тя е била Общественият договор на патриархалното общество и е съдържала отговорите на всички въпроси, възникващи  по време на техния живот. Съвременните Конституции на всички страни фактически са декларации за добри намерения, с презумпцията, че властта произтича от народа, а държавата е необходима за осигуряване на социалната справедливост. Технически, властовият механизъм е разделен на пет независими една от друга сфери: интересите на народа се защитават и представляват от депутатите; в противовес на законодателите е изпълнителната власт, която трябва да приема и непопулярни решения, за да осигурява благополучието на народа; за да не своеволничат двете власти, те се уравновесяват от съдебната власт, призвана строго и независимо да следи за съблюдаването на действащото законодателство. Отделно от тях съществува Централната банка, която е призвана да опазва финансовата система от посегателства на всички властови сфери и от частни юридически и физически лица. Петият базов елемент е разграничаването на властовите пълномощия между централната власт и местните органи на властта, като това разделение би трябвало да спасява обикновените граждани  от произвола на тези, които седейки  в столичните кабинети, приемат решения, нямащи нищо общо с ежедневните нужди и проблеми на хората. Над всички тези органи на властта като абсолютно независим наблюдател е Конституционния съд, постоянно наблюдаващ действията на всички властови структури за съответствието им на Основния закон на страната. На пръв поглед посочената схема е логична, стройна и оптимална, но зад демократичната фасада се крие механизъм, който не способства за реализацията на Обществения договор като баланс между властта и народа, а е споразумение между различните властови групи в обществото, които получават  защитата си  в отношенията помежду им чрез държавата. С други думи, това даже не е буржоазен договор, осигуряващ защитата на класата на богатите, а механизъм за „дялкането“  на властта в страната между едрите кланови групировки, за да се избегне тоталната гражданска война.

Днешната българска Конституция, създадена по образ и подобие на американската, действително материализира някакъв вариант на социален договор, но отразява не толкова споразумението между гражданите и държавата, колкото формализира представите на самия  народ, как той  трябва да живее в съответствие със закона, а не самия живот в неговата жестока реалност. Оттук произтичат и проблемите на адекватността на записаното в Конституцията към реално възникващите проблеми в обществените отношения, гарантиращи стабилността на държавата. Хартията издържа всичко написано върху нея, още повече, че юридическите формулировки са разтегливи, допускащи най-широки собствени тълкувания на заложения в тях правен смисъл. И ако включените в Конституцията норми не съответстват на представите на народа за „истината в живота“, то реалното правно действие на конституционните норми започват да обслужват фактическото положение на нещата. По този начин се появяват „пожизнените президенти“ и в случая, вечни министър-председатели.

Но това за нас, българите, е по-малкото зло. Трагедията, която вече тридесет години е горчива реалност за народа ни, е насилственото налагане на тази идеалистична англо-саксонска кланова демокрация върху „бодливата“ реалност на съвършено други културни традиции. Но едва ли трябва да се учудваме от действията на нашите законодатели през 1991 г., при положение, че „люлката“ на тази демократична система е Британската абсолютна монархия, при това във  феодалната й редакция от средата на 18 век, непритежаваща и до ден днешен своя Конституция и регулираща обществените отношения чрез  прецедентното право!

Конституцията от 1991 г. даде възможност един крайно посредствен човек, с уникално ниски възможности, благодарение на сериозната финансова помощ на ръководителя на крупна чужда  компания, получила голям приватизационен подарък и с всестранното  съдействие  на една западна християн-социална фондация, както  и с напоритостта на две дами професионалистки в търговския маркетинг, да печели с популизъм  изборите и години наред, лично той и неговата групировка, да властват безскрупулно в една европейска държава с хилядолетна история!

Кой и кога ще понесе отговорност за тази безнравствена лъжа и манипулация?

Уникална е и историята с аргументацията за правата и задълженията на гражданите, регламентирани в Конституцията на България от 1991 г.!

Един народ, който в цялата си история, дори и по време на чуждо робство, е живял съборно, пазейки като зеницата на окото си своя език, вяра и етика, разчитайки на задругата, на Събранието, на взаимопомощта, на състраданието, на справедливостта,  е принуден днес да  приеме егоизма, преминаващ в паразитизъм, личното преуспяване, превърнало се във „фетиш“ и стремежа към власт и удоволствия, станали лелеяна мечта (американска) и „смисъл“  на живота! Държавата в американския  проект не е „майка“ за всички нейни чеда, а само за „умните и предприемчивите“. За другите е мащеха! В Конституцията на РБ от 1991 г., гражданите имат абстрактни права, но за разлика от „тодорживковата“, гаранциите за тяхното упражняване не са конкретен ангажимент на държавата, въпреки декларативната  норма в чл. 4, че Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността. Този апотеоз на всеобщата „свобода„, е свобода на силния над слабия, на богатия над бедния, на сексуалните извращения над природната нормалност, на безнравствеността над морала, на несправедливостта, облечена в закон, над справедливостта и, в крайна сметка, на злото над доброто!

И когато партия ГЕРБ и нейния самозван национален лидер тръгва да „рестартира“,  да внедрява „нов модел“, да демагогства, превръщайки държавата в третостепенна колония, следва всички нови „месии“, много да внимават с интерпретациите за коренното значение на думите, защото неминуемо, ако продължават, както са я подкарали да сеят ветрове, ще „пожънат“ буря!

За да се превърна Република България в територия на свободата и справедливостта за своите граждани, новата Конституция на страната трябва да стъпи здраво върху приет с Национален референдум Обществен договор, в който да се възприеме концепцията, че за един по-продължителен срок трябва да се избере постоянно действащо Велико конституционно народно събрание, което, използвайки жалоните  на континенталното европейско право, спокойно и мъдро, да обнови цялостната законова уредба и, преди всичко, да приеме новата Конституция. Изпълнителната власт ще трябва да управлява процеса на развитието на обществото по зададените от Обществения договор цели, правила и закони, до окончателното приемане на новата Конституция.

В Общественият договор, на първо място, трябва да бъдат фиксирани преобладаващите в общественото съзнание виждания и нагласи за мястото на страната в обкръжаващия ни свят, т.е., пространствата и субектите, същността на протичащите в тях процеси, тяхната насоченост и качество, мястото и ролята в тях на нашето общество и държава, нейните цели на международната арена, защитаващи суверенитета и националната ни сигурност, за да не страдаме впоследствие.

На 19 август 2019 г.  като председател на партия МИР, се обърнах с Петиция до Президента на САЩ, която публикувах на сайта на Белия дом, с молба да бъдат преразгледани условията на сделката за самолетите „F–16-бл.70“ на стойност  1.67 млрд. щ. долара, защото твърде скъпо струва на бедния български народ членството на страната в НАТО, при положение, че същия този народ счита, че военната заплаха от РФ е равна на 7%, докато тази от САЩ, е  25%. В Декларацията  на ПП МИР по този повод  се казва:

Многоуважаеми, господин Президент  и господа, членове на Конгреса на САЩ!

Ние, хората на България, не се нуждаем от изтребители, защото не искаме никого да изтребваме! Ние се нуждаем от мир, добросъседство и благоденствие!

Ако все пак,  вие,  така неудържимо държите да се грижите за нашата сигурност, то няма да възразяваме ако безвъзмездно ни дарите въпросните самолети, а българската страна да заплати транспорта и обучението на пилотите!

Ние, народът на България, безкрайно ценим и споделяме ценности, залегнали в Декларация за независимостта на Съединените щати от 1776 година, „че всички човеци са създадени равни и техният Създател ги е дарил с определени неотменими права, сред които са животът, свободата и стремежът към щастие“.

Помогнете ни да постигнем заедно тези велики цели!“

На второ място, в Обществения договор трябва да се определят общите цели в развитието на българското общество; пътищата и начините за тяхното постигане; трябва да бъде фиксирано многообразието от възможните и желани цели на гражданите; легалните начини за тяхното постигане; да се регламентира цялата извънредно широка гама от обществени отношения между гражданите и между държавата и гражданите.

На трето място, Общественият договор трябва да узакони организацията на обществото – състав, структура, връзки между отделните сфери, институти и власти.

На четвърто място, новият Обществен договор трябва да определи концептуалната основа на правната система, във вида, който е приемлив и желан от общественото съзнание, в т.ч. и тази, регламентираща правата и задълженията на гражданите.

За сравнение ето какво пише през 1991 г. по въпроса за концептуалния подход при създаването на новата българска конституция д-р Бърнард Х. Сайгън*: За разлика от досегашната българска Конституция, новата трябва ясно да идентифицира обществения интерес с индивидуалната свобода, а не с „колективното благо„… В предложения за България конституционен модел, който е даден в края на настоящата глава, съм предвидил само защита на негативни права. В отличие от други конституции (европейски–б.м.), Конституцията на САЩ не признава позитивните права на жилище, образование, медицинско обслужване, чиста околна среда, достатъчно добър стандарт на живот или периоди за почивка и отдих. Да се осигуряват позитивни права означава подчиняване индивидуалните интереси на схващанията за колективно благо, а съгласно Конституцията на САЩ защитата на индивидуалната свобода е главна цел„.

 

  • Д-р Бърнард Х. Сийгън е Директор на Юридическия колеж за право и икономика на Университета на Сан Диего, Калифорния. В групата на Ричирд Ран е отговарял за внасянето на промени в Конституцията на НРБ от 1971, както и за подготовка на проект за нов Основен закон  на РБ. Ето какво пише по този въпрос д-р Сайгън в книгата си за прехода на България към пазарно стопанство – „Конституция, свободи , благоденствие„,човекът, на който е възложено да инкорпорира американските конституционни норми в нищо не подозиращата, православна, нормално функционираща, постсоциалистическа българска правна система

Когато за пръв път през август 1990 година предложих на Андрей Луканов ,тогава министър-председател на България, Конституцията на САЩ да  бъде основен източник за създаването на новата  българска Конституция неговия отговор беше отрицателен. Той заяви ,че хората в неговата част на света предпочитат  парламентарна система с върховенство на законодателното тяло. Когато обаче започнахме да обсъждаме чуждестранните инвестиции, за които той се съгласи,че би било трудно да бъдат привлечени при съществуването на парламент , който има право да ги конфискува, той започна да преразглежда възгледите си

За нас, тази формулировка, изключваща справедливостта като колективно благо, е неприемлива и решително ще настояваме за комплексна  промяна на конституционните норми, касаещи правата, задълженията и свободите на гражданите, в съответствие с традиционната ценностна система, споделяна от болшинството българи. 

Изхождайки от нашето разбиране за приемственост в мирогледните системи, съответстващи на душевността и традиционното възпитание на нацията, ние ще търсим и настояваме за промени в законодателната база, които да осигуряват достатъчна информация за формулираните постоянни общи цели пред обществото, за изготвянето и реализирането на цялостен проект за постигането на тези цели, а така също и за формулирането на етичните правила като концептуална основа на правната система.

Американската администрация и „дълбоката държава“ имат да решават своите си огромни геополитически предизвикателства при стремително намаляващ ресурс за тяхното преодоляване. Но днес, светът е друг, и хората се борят за своята свобода, независимост и право на щастие! Никой няма право да им пречи, изхождайки от собствените си егоистични интереси, защото, както пише Томас Джеферсън в Декларацията за независимостта на САЩ: „…В случай, когато която и да била форма на правителството (напр. ДП на САЩ – б.а.) застрашава изпълнението на тези цели, народът има право да го изгони или учреди ново правителство, което да се основава на  такива принципи и форми на организация на властта, които, според него, най-добре ще осигуряват безопасността и щастието на хората“.

mir mir