fbpx
 

ПП МИР подкрепи майките на деца с увреждания за Закона за социалните услуги | Морал, Инициативност и Родолюбие ПП МИР

април 15, 2020

ПП МИР застава зад всички предложения на майките на деца с увреждания от „Системата ни убива“, както и десетки други неправителствени и граждански организации и настояваме те да бъдат отразени в Закона за социалните услуги.

ПП МИР подкрепя майките на деца с увреждания в искането им да не се отлага повече Закона за социалните услуги, но в него да залегнат всички техни предложения.

Народните представители от Воля внесоха в деловодството на парламента проект за изменение на закона, с който настояват действието му да се отложи не до 30 юни, както е решено до момента, а до 31 декември 2020 година. Аргументът на вносителите е, че заради извънредното положение не могат да се проведат публичните дискусии, организирани от социалното министерство.

„Нито извънредното положение в страната, нито каквото и да било друго положение може да бъде повод за ново отлагане на Закона за социалните услуги. Напротив, би трябвало точно извънредното положение в страната да е повод за влизането на Закона в сила, тъй като по време на него ясно се вижда необходимостта от социалните услуги”, се казва в позицията на ПП МИР.

„По време на извънредното положение в България много неправителствени организации се включиха активно и помогнаха както на хората в неравностойно положение, така и на възрастните хора, за да бъдат те обслужвани в разнасянето на храна, защото не могат да излязат от къщите си”, се казва още в позицията на ПП МИР.

„Майките на деца с увреждания от националната гражданска инициатива „Системата ни убива“ се бориха месеци наред миналата, за да влязат в Закона конкретни текстове, които да подпомогнат и да улеснят грижата за хората в неравностойно положение. Именно за това всяко отлагане на влизането в сила на Закона за социалните услуги не само е крачка назад, но и действие срещу една от социалните групи в България и то по време на извънредна ситуация. Ако това се случи ще настояваме виновните за това да получат освен политическа, но и наказателна отговорност”, са категорични от партия МИР.

Те настояват диалогът за Закона за социалните услуги да се активизира, въпреки извънредната ситуация в страната. Както в момента всички ученици провеждат своите часове онлайн, както всички дискусия, конференции и заседания в това число и на Министерски съвет се провеждат онлайн, така и диалога за Закона може да не спира и да продължи да се води онлайн, смятат от ПП МИР. Ако това не случи от партията ще поискат оставката на социалния министър Деница Сачева.

През март месец преди да се въведе извънредното положение в страната политическа партия МИР подкрепи майките на деца с увреждания от „Системата ни убива“ в искането им за оставка на правителството, заради несправянето им със социалните проблеми на хората в неравностойно положение. Тогава ПП МИР заедно с майките на деца с увреждания направиха палатков лагер пред Министерски съвет, който ще остане там докато правителството не подаде оставка.

ПП МИР застава зад следните предложения на майките на деца с увреждания от „Системата ни убива“, както и десетки други неправителствени и граждански организации и настояваме те да бъдат отразени в Закона за социалните услуги:

  1. Законът за социалните услуги не дава яснота и не почива на факти, кои са потенциалните потребители с доказана необходимост от социални услуги. Така продиктуван, с обтекаеми понятия, поставя в „риск“ цялото общество да стане потребител на услуги каквито може и да не желае да ползва. Именно затова се възбуждат и страховете, че всеки може да стане жертва на репресии, а не на подпомагане. Поставя в „риск“ и потребителите с реални нужди да бъдат неразбрани в правото им да бъдат подкрепени. Това налага преосмисляне на всички текстове и създаването на чисто нов правен документ.
  2. В закона е ясно разписано, че държавата абдикира от отговорността да управлява, защитава и контролира спазването на гарантирани от конституцията на Р България права на гражданите. Тази отговорност е прехвърлена изцяло на доставчиците на социални услуги, които към момента се твърди че са 15% частни, но тенденцията е да станат на 100% частни или цифрата да доближи тази стойност. Няма проблем в това  социалните услуги да бъдат частни, но контрола трябва да остане изключително държавна собственост и ревностно да пази правата на своите граждани. Не трябва да се допуска стартирането на закон, който компенсира дефицити в обществото, които реално се преодоляват с други методи, закони и ефективни мерки.
  3. Прави впечатление, че индивидуалната оценка на потребностите се прави в социалната услуга, което е предпоставка за несправедливо и субективно оценяване на лицата, с цел унифициране на всички ползватели към предоставяната услуга. Това е нещо, което би ощетило потребностите на лицето ползващо услугата, а и би позволило на социалната услуга да си подбира клиентелата. Напълно възможно е по-тежките случаи да не получат необходимата им подкрепа или да получат отказ за настаняване. Това е абсурдно и дискриминационно. Смятаме, че индивидуалната оценка на потребностите, трябва да се прави от определени оторизирани от държавата органи (ДАЗД, АСП), и с нея лицето да постъпва в съответната социална услуга, която е избрана от потребителя или е посочена в направлението от „Социално подпомагане“. С което, социалната услуга се задължава да задоволи потребностите на лицето или детето.
  4. Индивидуалната оценка на потребностите на лица нуждаещи се от подкрепа в социални услуги да бъде изготвена само от добре обучени, високо квалифицирани, отговорни и добре заплатени държавни служители, които да са мотивирани в работата с най-уязвимите групи в обществото. Защото това са хора, които решават човешки съдби и животи. Това се отнася и за служителите от Агенция за качеството на социалните услуги.
  5. Индивидуалната оценка трябва да се изготвя от мултидисциплинарен екип, воден от водещия на случая социален работник, назначен от директора на „Социално подпомагане“, който определя и изготвя  плана за действие. В този мултидисциплинарен екип не трябва да се допуска участието на доставчика на социална услуга. Доставчиците на социални услуги са само изпълнители на изготвен план за действие.
  6. Трябва да се даде възможност за избор на всеки, който има изготвена индивидуална оценка, къде, как и от кого да ползва услугата.
  7. Индивидуалната оценка на потребностите, задължава социалната услуга да задоволи потребностите на потребителя.
  8. С цел избягване на субективизъм в работата на социалните работници, трябва да се разпишат ясни методики и точни критерии, с които да се изготвят обективни индивидуални оценки и индивидуални планове за действия. Допускането на субективно взети решения може да бъде фатално и трудно обратимо за съдбата на деца и лица зависими от чужда подкрепа.
  9. Приемната грижа, сама по себе си е крайно необходима, но така разписана излиза, че тя е предназначена само за деца от 0 до 3 години, което е и предпочитаната възраст от назначените приемни родители.  Децата с увреждания отново са нежелани и дискриминирани, както в Закона за закрила на детето, където те не са обект на закрила, от насилие, но законодателя е преценил, че тези деца са в риск, ако родителя не може да задоволи потребностите му.  Доста притеснително като факт. Това трябва да се промени в този или друг закон имащ отношение.
  10. Приемната грижа е загубила първоначалната идея да бъде в подкрепа на изпаднали в трудна житейска ситуация деца. В момента, тя се прилага в повечето случаи, като мярка за решаване на безработицата в цели села и области, а за тази цел са необходими деца. Питаме от къде социалните снабдяват тези приемни семейства с този тъй важен ресурс? И има ли неправомерно отнети деца? Достатъчно е едно да има, а всъщност става въпрос за много повече. Системата е дефектирала!
  11. Приемните родители не трябва да са страна по делата при отнемане и връщане на децата в биологичното семейство или семейството, което е осиновило детето. Те са изпълнители на социална услуга и не са заинтересована страна, както и останалите доставчици на услуги.
  12. За подобряване на приемната грижа и връщането и в руслото на престижна и уважавана услуга е необходимо, завишаване на критериите към кандидатите за приемни родители. Например, да са със минимум средно образувание, за предпочитане висше, и възрастта на приемния родител да е не по-висока от пенсионната възраст.
  13. Всички приемни семейства да станат Професионални приемни семейства и да са подготвени да полагат грижи и за деца с ТЕЛК. Изисква се повишаване на капацитета в услугата.
  14. Приемните семейства не трябва да имат право на отказ да се грижат за дете с направление за приемна грижа. При два отказа, следва отнеме на лиценза. Родител или законен представител, трябва да има право да избира приемната грижа и крайното решение да е негово.
  15. При установено насилие в приемната грижа да се отнемат правата за приемна грижа (лиценза) и автоматично да се отнеме правото да са  доставчици на социални услуги или да участват в такива. Насилието да се преследва задължително с отговорност по НК!
  16. Недопускане на листа на чакащи при децата и лицата с увреждания!
  17. Заместващата грижа в този си вид е ощетяваща и злонамерена още в закона! Ако майка, която е назначена за личен асистент, влезе в болница със сериозен здравословен проблем и доставчика на услуга  предостави заместваща грижа, средствата получавани от майката, като заплата се спират. Това освен, че е несериозно е неоснователно, дискриминиращо и в разрез с останалото законодателство!
  18. Не може да се предоставя услуга, дори и детето само да е потърсило такава, без да е уведомен за това законния му представител с вменени родителски права. Това противоречи на  Закона за лицата и семейството, чл.3. и  чл.4. В случаите, когато е проявено насилие е наложително да се информират членове на разширеното семейство, АСП, МВР и ДАЗД, за да се предприемат  последващи мерки за закрила.
  19. Недопускане настойническият съвет при децата и лица поставени под запрещение, да е от представители на частния сектор предоставящ социални услуги от резидентен тип. Което налага промени в текстовете на Семейния кодекс, вече услужливо променени. Това ако се случи, тези деца и лица се поставят в риск от злоупотреби и недобронамерени действия. Настойнически съвет се назначава от кмета на общината, където е настанено детето и това трябва да бъдат държавни служители работещи в общинската структура.
  20. Децата и лица поставени под пълно запрещение, които гарантирано от закона имат представител с родителски права, който да защитава техния интерес, не могат да дават съгласие, или да изразяват желание, декларирано писмено или устно, че искат да бъдат настанени в услуга от резидентен тип. Това е в противоречие със Закона за лицата и семейството, чл.3, чл.4 и  чл.5. Това може да определи само съдът, в интерес на защита на правата им, след като се вземе предвид становището на законния настойник или представител на родителските права.
  21. За допуснати грешни решения, закона трябва да предвижда съответните строги дисциплинарни наказания, включително и уволнение в случай, че съда постанови неправомерност в действията на социален работник. Този служител не трябва никога повече да работи в системата!
  22. Агенция за Социално подпомагане трябва да създаде и да поддържа в актуално състояние регистър на потребителите на социални услуги, на територията на цялата държава.
  23. Агенцията за контрол на социалните услуги трябва да създаде и поддържа регистър на работещите в социални услуги, на територията на цялата държава, като контролира и не допуска в системата да работят хора осъждани за углавни престъпления.  За целта, всяка социална услуга трябва да информира ежемесечно за новоназначените хора в екипа си.
  24. Агенцията за контрол на социалните услуги, Агенция за Социално подпомагане, Държавна агенция за закрила на детето и цялата държавна администрация не може да допуска лицензираните социални услуги да разполагат и управляват с прекомерно голям обем база данни от личните данни на лицата ползватели на услуги. Трябва да се разпишат много точно данните, които могат да задоволят доказани потребности на всяка услуга, за да може да упражнява дейността, която й е възложена. Закона в момента е делегирал права на доставчиците на социални услуги, за работа с неограничен ресурс от информация, което буквално може да се счита, като заплаха за националната сигурността.
  25. Агенцията за контрол на социалните услуги, в сътрудничество с МВР, да изготвят психотест за разкриване на хора със склонност към противообществени прояви (агресия, педофилия, избухливост), приложим задължително при назначаване на служителите в системата  на социалните услуги (включително за приемна грижа, ДАЗД, ОЗД и АСП).
  26. Изработване на механизъм за колаборация между механизма за личната помощ от Закона за личната помощ с предоставянето на социални услуги по Закона за социалните услуги. Избягване на двойното финансиране и прецизиране на други зависимости.
  27. Доставчици на социални услуги лицензирани в държави от Европейския съюз или страни от Споразумението за Европейското икономическо пространство, да имат право да бъдат само консултанти и без право да предоставят социални услуги на територия на България, освен на услугата, по която са назначени в държавата където са регистрирани.
  28. Въвеждане на данъчно облагане на финансираните от други държави фондации.
  29. Да се вкара механизъм за избягване на двойното държавно финансиране (чуждо НПО със старчески дом в България получава пари от България и от чуждата държава)
  30. Телефона за закрила на детето да мине в ДАЗД или МВР. Задължително!
  31. В Закона за закрила на детето, има размито понятие за дете в РИСК, като се счита, че дете в риск е всяко дете родено в бедно семейство или в семейство с един родител или в семейство с болен родител, брат или сестра. Дете в риск е и такова в чието семейство има насилник, но мерките по закрила се прилагат само спрямо детето, а насилника може и да не пострада. Въпросът е, защо детето се отделя от майката например, която не е насилник и тя, и то биват наказани жестоко от изпълнителите на закона? Защо децата с увреждания не са под закрилата на този закон, когато биват насилвани, а когато социалния работник прецени на око по субективни критерии, че родителя не може да задоволи потребностите му, което е трудна задача в повечето случаи, то това дете вече е в риск? Има нещо дълбоко сбъркано в закона и като се добави пълната некомпетентност, необразованост и злонамереност на част от социалните работници работещи по закрилата на децата, напълно нормално е да има неправомерно отнети деца, потвърдено със съдебни решения, когато родители са успели да потърсят правата си.

В голяма част от семействата има социален проблем, свързан с недостатъчни доходи или осезаема липса на такива. Това моментално е сигнал за социалните, че има „дете в риск“. Реално за детето наистина съществува риск да си легне гладно, да ходи със скъсани обувки, да няма ток и топло в дома си, да тече покрива върху завивките му, но това дете е обичано от родителите си, Не е слаб ученик и има талант който иска да развие. Семейството иска да му даде всичко, а не може. Къде е помощта от държавата?

В България е често срещана бедността в семействата, дори и при работещи родители. Тенденция, която държавата неглижира и не можа да спре в годините на прехода. Време е за реформа, защото социалните помощи станаха мръсна дума, и вече цели етноси живеят на социални помощи и се множат безконтролно.

Социалното подпомагане е необходимо и гарантирано от конституцията на РБългария право, но принципа е сбъркан и опорочен. Твърдим, че има начин това се прави разумно и ефективно, така че да се избегне понятието „дете в социален риск“ в голяма част от случаите и с което да се спестят милиони левове и евро средства на държавата ни, които ще се пропилеят в социални услуги и безцелни мерки по закрила, които няма да дадат очаквания ефект.

  1. Държим да се дефинират или подменят: дете в риск, насилие, пренебрегване, родителски капацитет, родителско отчуждение, родителска небрежност и други неизяснени понятия, защото предполагат и дават възможност за субективно тълкуване във всеки един случай.
  2. Оценката за дете в риск да бъде правена от външни експерти – личен лекар, вещи лица към съда, клинични психолози и постановено с решение от съда.
  3. При сигнал за насилие в семейството, в което се полагат грижи за детето , социалния работник е длъжен да сезира съда и прокуратурата за незабавно предприемане на мерки по отношение на извършителя. Законодателят, да предвиди най-строги наказания срещу насилието изобщо и да разработи действащи и ефективни механизми за справяне с насилието!
  4. При дела за развод и спорове за родителски права, социалните и доставчиците на социални услуги не правят социални доклади. Съда разполага с достатъчен ресурс за привличане на свидетели и вещи лица, които да дадат показания и становища в подкрепа на истината.
  5. Създаване на работещ механизъм за ефективно социално подпомагане, който да помага реално на хората, с намиране на работа, записване на децата в училище или детска градина, ремонт на семейното жилище и създаване на нормална домашна среда, отпускане на безлихвен кредит за закупуване на жилище и други работещи и ефективни мерки, които да се приложат в рамките на година. Като мярка за помощ , може да се включи и социална услуга, като работа със семеен психолог, но не и извеждане на детето. Това е крайно крайна мярка, след изчерпване на всички възможни мерки за подпомагане и доказване в съда липсата на родителски капацитет.  Към момента отпускането на еднократна помощ от 300лв. за ремонт на жилището например е смешно малко и недостатъчно за каквото и да е, но е предпоставка в социалния доклад да пише, че семейството е подпомогнато, което е още едно доказателство, че това семейство не може да се грижи за детето си. Това е просто подлост!
  6. Прилагаме и исканията ни от протеста на НГИ Системата ни убива преминал под надслов „Да спасим децата от системата!“, на  1 юни 2019г., които бяха внесени в МТСП на същата дата:
  1. Еднаква месечна подкрепа на децата в приемни семейства и отглеждани от близки/ роднини./ Премахване на Чл. 49 от правилника за прилагане на ЗЗД, като в член 50 се допълни и за деца, настанени за отглеждане при роднини и близки/
  2. Крайна мярка – извеждане на дете в семейството да се предприема при изчерпване на всички други възможности като в решението участват квалифицирани експерти. Ако извеждането не се потвърди от съдебна инстанция, директора на ДСП подписал заповедта за отнемане на детето незабавно да бъде отстранен от длъжност. Да няма право повече да работи в системата на закрила на детето. Родителите да имат право да участват в съдебните процеси, които касаят мерките по Закона за закрила на детето ./ промяна в ЗЗД /
  3. Да не бъдат разделяни братя и сестри.
  4. Създаване на Нов концептуален фундамент – Стратегия за семейството и детето
  5. Установяване верността на фактическите твърдения в подаден сигнал по ЗЗД. При констатиране на насилие над дете да бъде извеждан насилникът, а не детето.
  6. Категорична забрана за оказване на натиск върху уязвими биологични родители и роднини за отказ от родителски права
  7. Задължително предоставяне на документи за проверки от социалните на заинтересованите лица.
  8. Изготвяне на социални доклади и протоколи след срещи с децата, родителите, учителите и личните лекар, като копие от тях се предоставя на родителите. Отмяна указание с изходящ № 9103-10/29.05.2015на Ивайло Иванов-бивш изпълнителен директор на АСП .Номериране на съдържането на досието на дете в риск с цел превенция на злоупотреби от страна на социалните работници.
  9. Постоянна разяснителна работа сред младежите и девойките и безкомпромисни действия в случаите „деца раждат деца“. Адекватни образователни програми, подготвящи младите хора за бъдещото родителство.
  10. Недопускане социалните доклади безконтролно да се ползват като основа за съдебните решения по дела за определяне на родителски права , отнемането на деца и решаване на междусъпружески съдебни спорове.
  11. Да се прецизират критериите на оценката „дете в социален риск“ .
  12. Адекватна комуникация с детето и свеждане до минимум субективизма в работата на социалните работници, което обърква децата.
  13. Изработване на съвременна методика за оценка на родителския капацитет.
  14. Работата на психотерапевтите да стане част от социалната дейност.
  15. Въвеждане на законови механизми за строг и постоянен контрол върху работата на социалните работници, за търсене на административна и дисциплинарна отговорност при недобросъвестни и некомпетентни решения, които нанасят непреходна травма на децата и семействата им. Включително забрана за извършване на социални оценки.
  16. Родителските конфликти – да се намери действащ механизъм за изпълнение на съдебни решения и привременни мерки свързани с личните контакти дете- родител.
  17. Пpаво за оспорване на припознаването на дете от всеки, който има правен интерес.
  18. Създаване на силен и независим контролен орган, който да взима адекватни мерки за защита правата на децата и семействата.
  19. Професията на социалния работник работещ в системата, да се превърне в престижна и атрактивна професия, като се допускат само и единствено висококвалифицирани и обучени хора с високо и адекватно заплащане, защото това са хора от които зависят съдби. Към настоящия момент това не е така.